Valentina's POV ~
- Повтарям - изсъска Каролина, която още по-силно стисна китката ми. - Какво правиш тук?!Цялата треперех и не можех да изрека нищо. Сякаш бях глътнала езика си. Погледът ми бе забит в обувките ми. Опитвах се да игнорирам болката, причинена от Копелиоф, като стисках зъби, а очите ми бяха присвити.
- Лина, пусни я! - дочу се Гастон отзад.
Каролина се изсмя и се обърна към приятеля си, без да ме пуска.
- Момчета... - подхвана тя. - Мили мои, бихте ли ме оставили с Вален за малко? - кикотеше се през думите си.
Лионел и Гастон си хвърлиха объркани погледи. Кимнаха и докато навлизаха в някоя друга стая, не престанаха да ме зяпат. Рокерът прехапваше устни, а перчеместият пуфтеше.
Останахме само аз и Каролина. Мамка му.
Къдрокосата ме повлече към покъсания диван. Седна до мен, гледайки ме на кръв. Стисках краищата на полата си, стараейки се да прикрия уплаха.
- Знаеш ли... - рече тихо. - Ти и Карол сте еднакви. Врете се там, където не ви е мястото. Омръзна ми! - извика. - Защо не се разкарате и не си гледате вашите интереси?! Цял живот съм сочена с пръст, постоянно някой като вас се появява и разрушава и най-малкото ми останало спокойствие! - приближи се още по-близо до мен.
- Не съм чула нищо, нито пък съм имала намерения да ти се меся. - излъгах. - Просто исках да те намеря.
Каролина чоплеше лакирания си в черно нокът и бе напът да избухне в смях. Така и стана. Копелиоф се давеше на дивана, а аз я изгледах лошо.
- Какво е толкова забавно? - попитах с нотка досада в гласа ми.
Копелиоф си пое дъх и изтри сълзата, стичаща се от окото й. Прокара пръсти през косата си, след което свали тениската й. Остана по сутиен, прилепнал по кожата й.
Какво?
- Прощавай, стана ми малко топло. - изплези се.
Шумно преглътнах и се обърнах настрани. По дяволите, нямаше си и ни най-малка представа какво исках да й сторя в онзи момент...
- Та така де - изкашля се фалшиво къдрокосата. - Намери ме. Какво искаш? - каза като ме хвана за брадичката, за да гледам нея.
Това ме предизвика.
Захвърлих вещите си на пода. Отвързах косата ми от малката опашка и се разроших. Хванах Каролина за кръста и я заковах за дивана. Изненадата се изписа по чертите на лицето й. Седнах на нея и се наведох до ухото й.
YOU ARE READING
If not us, who?
RomanceКарол Севиля и Руджеро Паскуарели се запознават в нагъчкания местен бар. Тя е на 18, а той на 22. И двамата са изгубени души, жадуващи за вкуса на новото. Поражда се една красива дружба, изпълнена със закачки и прекрасни мигове. Всичко е страхотно...