15.

449 42 10
                                    

Valentina's POV ~
- Повтарям - изсъска Каролина, която още по-силно стисна китката ми. - Какво правиш тук?!

Цялата треперех и не можех да изрека нищо. Сякаш бях глътнала езика си. Погледът ми бе забит в обувките ми. Опитвах се да игнорирам болката, причинена от Копелиоф, като стисках зъби, а очите ми бяха присвити.

- Лина, пусни я! - дочу се Гастон отзад.

Каролина се изсмя и се обърна към приятеля си, без да ме пуска.

- Момчета... - подхвана тя. - Мили мои, бихте ли ме оставили с Вален за малко? - кикотеше се през думите си.

Лионел и Гастон си хвърлиха объркани погледи. Кимнаха и докато навлизаха в някоя друга стая, не престанаха да ме зяпат. Рокерът прехапваше устни, а перчеместият пуфтеше.

Останахме само аз и Каролина. Мамка му.

Къдрокосата ме повлече към покъсания диван. Седна до мен, гледайки ме на кръв. Стисках краищата на полата си, стараейки се да прикрия уплаха.

- Знаеш ли... - рече тихо. - Ти и Карол сте еднакви. Врете се там, където не ви е мястото. Омръзна ми! - извика. - Защо не се разкарате и не си гледате вашите интереси?! Цял живот съм сочена с пръст, постоянно някой като вас се появява и разрушава и най-малкото ми останало спокойствие! - приближи се още по-близо до мен.

- Не съм чула нищо, нито пък съм имала намерения да ти се меся. - излъгах. - Просто исках да те намеря.

Каролина чоплеше лакирания си в черно нокът и бе напът да избухне в смях. Така и стана. Копелиоф се давеше на дивана, а аз я изгледах лошо.

- Какво е толкова забавно? - попитах с нотка досада в гласа ми.

Копелиоф си пое дъх и изтри сълзата, стичаща се от окото й. Прокара пръсти през косата си, след което свали тениската й. Остана по сутиен, прилепнал по кожата й.

Какво?

- Прощавай, стана ми малко топло. - изплези се.

Шумно преглътнах и се обърнах настрани. По дяволите, нямаше си и ни най-малка представа какво исках да й сторя в онзи момент...

- Та така де - изкашля се фалшиво къдрокосата. - Намери ме. Какво искаш? - каза като ме хвана за брадичката, за да гледам нея.

Това ме предизвика.

Захвърлих вещите си на пода. Отвързах косата ми от малката опашка и се разроших. Хванах Каролина за кръста и я заковах за дивана. Изненадата се изписа по чертите на лицето й. Седнах на нея и се наведох до ухото й.

If not us, who?Where stories live. Discover now