If not us, who?

24.

Каролина отегчено потропваше с крак, докато гледаше през прозореца на таксито, а аз от своя страна нервно играх с пръстите си, опитвайки се да прикрия обладалия ме страх. Часът бе пиков и естествено се превърнахме в жертва на безмилостния трафик на Лос Анджелис. Бавно се придвижвахме по улиците, шофьорът вече пушеше третата си цигара подред, по радиото вървяха скучните спортни новини, слънцето нахално се пречкаше на очите ми, а телефонът на Копелиоф не преставаше да вибрира от джоба на разкъсаните й дънки. 

– Всичко наред ли е? - тихо попитах, разчупвайки неловката тишина помежду ни. И двете все още бяхме шокирани от разговора ни преди малко, макар и да не искахме да си го признаем. 

– Не ме интересува. - топло се усмихна насреща ми. - Сигурно Лионел и Гастон се чудят къде съм и си мислят, че ще им отговоря като ми пратят хиляди съобщения. Тези момчета... Така и не се научиха да не си хабят силите, та да ги използват за нещо по-полезно. - разкикоти се Каролина и отмести един кичур настрани. 

Врътнах игриво очи и прехапах устни. Шемет е най-точната дума, описваща момичето до мен. Умееше да разчувства хората с думите и постъпките си и едновременно да се забавлява, както никой друг. Сякаш всеки ден й бе последен. 

Радвах се, че животът преплете пътищата ни. Каролина Копелиоф щеше да остане човекът, за когото можех да говоря с часове и забързаното туптене на сърцето ми да не стихваше. Същински шемет. 

– И все пак - паузирах, докато прокарвах пръсти през сплесканата си коса - няма ли да е по-добре да ги уведомиш? Приятели са ти. 

– Аз нямам приятели. - изстреля Каролина и думите й предизвикаха задавянето ми. 

Повдигнах вежда. Насочих лице към брюнетката, която спокойно оглеждаше обеления си черен лак. Фалшиво се задави и реши да продължи: 

– Това не значи, че не ценя Гас и Лио. По-скоро ми се водят спасители. 

– Спасители? Какво имаш в предвид? - попитах. 

– Срещнах ги в Палм Спрингс през една ноемврийска нощ. Пътувах с дни, сменяйки множество влакове и автобуси. Не знаех накъде отивам. Бях уморена, смятах, че краят ми наближава, нямах никакъв подслон, умирах от глад и жажда. Запознахме се в кафене, където те ме почерпиха с чай и гофрета. Оказа се, че пътуват към Лос Анджелис и от тогава разбрах, че ме чака нов живот, тук, в Ел Ей. Бях голяма късметлийка, че да се натъкна точно на Лионел и Гастон, които спечелиха доверието ми с добрите си сърца. Затова са ми спасители, Карол. Спасиха ме от този жесток свят, в който се скитах напълно сама. - завърши Копелиоф, дълбоко въздишайки.