If not us, who?

3.

Вече се беше мръкнало над Ел Ей. Аз и Валентина разхвърлихме дрехи по цялата ни квартира, опитвайки се да ми намерим нещо подходящо за вечерта.

- Не, не е истина... - подхвана Вал. - Защо забога имаш толкова скучни дрехи?!

Идеше ми да я шамаросам.

- Не живея за горещото облекло, по дяволите!

Прекарахме цялото време в псувни и напрактика не свършихме нищо полезно.

- Мамка му, мамка му, мамка му! - проклетата ми приятелка не се спираше.

И двете бяхме изнервени, а вече трябваше да тръгваме за бара. Вален се хвана за главата и очите й пълзяха по разхвърлените ми парцали. Усещах как вената на врата ми изпъкваше.

- Слушай - обадих се. - Ясно е, че няма да стане тази вечер. Нека просто го отложим.

Валентина ме погледна въпросително. Секунди по-късно мазната усмивка се лепна на перфектното й лице и се изкикоти. За пореден път днес, както толкова смешно казах?

- Ай, Каролита. - тя бавно се приближаваше към мен. - Ако си мислиш, че ще се измъкнеш не си познала. Трябва да се научиш да се забавляваш, ясно? - докато се усетя вече бях притисната към стената.
О, не. Отново нейните бисексуални номера.

Прехапвах се, за да сдържа смеха. Знаех какво следва. Познавах Вален по-добре от всеки.

- Е, Карол, какво решаваш? Оставаш тук сама или си обличаш една от моите дрешки и отиваш да живееш? - бяхме на няколко сантиметра.

Въздъхнах в лицето й, при което тя се усмихна от сблъсъка на топлия ми дъх с устните й.

- Мисля, че второто ми допада повече.

Вале захапа долната ми устна и нежно ме целуна по врата. Чу се лек стон от моя страна. Господи, моменти като тези ме карат да се замисля за сексуалната ми ориентация.

След като приключихме с лесбийстването, Валентина ми подаде сива бляскава рокля, очертаваща извивките. Облякох я и щом се погледнах в огледалото ми беше трудно да повярвам, че това съм аз. Толкова...секси.

И ето, че дойде дългоочакваният момент.
Качихме се в черното Ауди на госпожица Зенере. Затегнахме коланите си и се спогледахме. 

- Отпусни се, Карол. - потупа рамото ми. - Ще си изкараш страхотно, не се тревожи. А колкото до училището утре, пак ще идем навреме. - гласът й беше спокоен, което ме караше да й вярвам. - Сега искам просто да забравиш всичко. Ще ти се отрази добре.