If not us, who?

26.

Руджеро здраво ме беше прегърнал и думите, които ми прошепна, ме накараха да настръхна. Извих устни в лека усмивка като се вгледах встрани, опитвайки се да скрия щастието си от него. Долових очите на Каролина, обхождащи лицето ми. Разчетох досадата в изражението й и последва дълбока въздишка от Копелиоф. Канде плътно вървеше зад бившия си и се озърташе наоколо, сякаш проучваше всеки един човек, който се изпречваше на пътя ни. 

Нямаше и следа от татуирания тип. Отдъхнах си, а и бях в безопасност в обятията на Паскуарели. Ако можех, никога нямаше да се откъсна от него. Никога. Жадувах и той да изпитваше същото чувство, което изгаряше сърцето ми и ме провокираше да го желая все повече и повече. Исках го само за себе си. Както той каза, че няма да позволи на никого да ме присвои, същото се отнасяше и за мен. Не бих могла да понеса някога да го видя с друга, както и бе писано. Любов между нас изглеждаше невъзможна. Грозната истина ме разяждаше отвътре. Само ако се бяхме срещнали по различен начин и по различно време, може би щеше да има надежда за нас. Може би... 

Въпреки всичко, в никакъв аспект не съжалявах, че срещнах Руджеро. Напротив. Обожавах факта, че се сблъсках точно с него. Бях истински жива покрай Паскуарели. 

Странно бе как сам човек можеше да бъде причина за толкова много противоречащи чувства. Ала именно това правеше любовта тъй красива - тя е най-близкото нещо до съвършенство, съществуващо в света, единственото, което може лесно да обхване добро и зло, красиво и грозно. 

Обаче имаше и друг вид любов - много по-тъмна и по-тъжна. Това бе любовта, която някого изпитваше към другиго, ала никога нямаше да получи шанса да притежава него или нея. А защо?   

Dealer Dolls беше популярно казино в Калифорния. Доста от съучениците ми в колежа се хвалеха, че са го посетили. Именно затова си поставих за цел да отида на това място. Ето, че малката ми мечта се сбъдваше, но смятах, че ще бъда с Вален, Майк и Хорхе, както винаги е било. Реалността бе такава, че се оказах в компанията на Каролина, Руджеро и Канделария. Никога не бях подозирала за подобен обрат. 

След като влязохме в казиното, хубави момичета, облечени с червени, но оскъдни рокли, оформящи извивките на телата им, ни посрещнаха с чаша джин. Наистина приличаха на кукли. Ароматът на хвойна възбуди сетивата ми. Отпих голяма глътка от питието си, след което се изкашлях. Кожата ми потръпна, щом алкохолът се сля с кръвта ми.