If not us, who?

21.

Захвърлих проклетия телефон на леглото и прокарах пръсти през косата си, докато дълбоко издишвах.
Стиснах очи и прехапвах устни, опитвайки се да пренебрегна острата болка, която режеше сърцето ми.

С Руджеро се мразехме. Вече си го казахме, а и неговите думи звучаха повече от убедителни.
Започнахме от един шеметен сблъсък в местния нагъчкан бар и стигнахме до студено заяждане по телефона. Беше тъжна картинка. По дяволите, едва се познавахме, а вече бяхме минали през много.

Разрових се в малките джобове на раницата ми. Търсех запалката на Паскуарели. Мамка му, не я намирах никъде! На всичкото отгоре изгубих и последното ми останало нещо от него.
Докато се усетя, вече преобърнах цялата спалня като отчаяно се молех да изровя запалката. Безуспешно.
Бях на ръба отново да заплача. Наистина ми стана мъчно.
Сякаш Вселената не ни позволяваше да имаме нищо общо заедно с Руджеро.

Насочих се към хола, където заварих Майк и Вален да се заливат от смях, отворили учебниците по биология, посочвайки си снимки на клетки, растения и на човешкото тяло. Държаха се като деца.

Погледите им плъзнаха по мен, щом разруших забавата им с появяването ми.

- Вален, знаеш ли къде ми е запалката? Не мога да я открия.

Блондинката се изкикоти и врътна очи. Кое му беше смешното, по дяволите?

- Онази на певеца ли? - изплези се насреща. - Вече я няма.

Какво?

Сърцето ми ускори ритъм. Дъхът ми в миг секна. Опитвах се да преосмисля думите на Валентина, ала не успявах. Надявах се просто да се шегува, за да ме нарани.

- Ебаваш се с мен, нали? - фалшиво се изсмях и стиснах малкия ми юмрук.

Лицето на Зенере се вкамени. Придоби сериозно изражение и бе впила погледа си в моя. Майкъл виновно прехапваше устни и покри глава в шепите му.

Не смеех да повярвам на случващото се.

- Не, Кар. Няма да получиш тази запалка отново. Забрави за този човек, както и за всичко, което ти е дал някога. - заяви русокосата.

Вената на врата ми изпъкна, а бузите ми пламнаха.

- Майкъл, ти знаеше ли затова?! - разкрещях се. - Защо не я спря, мамка му!

- Не знаех, че е важно. Съжалявам много... - погледна ме с жални очи.

- Какво ви става на всички?! - проплаках.