If not us, who?

29.

Бавно крачех из осветените и оживени улици на Лос Анджелис, докато алкохолът, слял се в кръвта ми, замайваше главата ми. След като се разделих с Руджеро за вечерта, отидох в най-близкия бар, за да отмия болката по най-глупавия възможен начин - с питиета.

Постъпих твърде импулсивно. Колко нетипично за мен.

Останах разорена. Използвах малкото си пари, които спестих от казиното, за шотове. Внуших си, че така се чувствах по-добре и забравях за всичко. Не си представях, че аз, тихата и скучна Карол Севиля, бих отишла някога на бар сама, при това в този късен час, за да страдам по несподелената си любов. 

Руджеро ме съсипа. 

Винаги разрешавах проблемите си като споделях с малкия си кръг от приятели, бе ми нужна една прегръдка, или пък парче торта също беше достатъчно.

Нещата коренно се промениха. За първи път такива чувства кръжаха в сърцето ми и не знаех какво да правя. 

Харесвах Майкъл преди години, но разликата между него и Паскуарели бе огромна. При Ронда изпитвах симпатии, беше ми приятно да го гледам в часовете по литература, радвах се, когато тайно си подавахме дъвки под чина, внимавайки да не ни хванат учителите. Беше сладка и невинна обич.

Руджеро караше душата ми да гори. Бях привлечена от него още от първия миг, в който го зърнах и заключихме изгубените си погледи. Няма да забравя електричеството, което премина през мен, щом той се приближи и ми подаде запалката му. Красивият му пеещ глас все още кънтеше в ушите ми. Той се превърна в незаменима част от живота ми. Бих могла да понеса още болка, още раздели, още караници, бих превъзмогнала и най-лошото, само и само, за да ми отвърне на чувствата някога. Дори да бе за кратко, дори да не беше искрен. Жадно копнеех да усетя любовта на Руджеро Паскуарели. Превръщах се в алчен човек покрай него. Единствено той прилагаше това заклинание над мен. 

Исках го. Исках го, въпреки всичко. Повечето момичета на моята възраст вече се бяха влюбвали по няколко пъти и момчетата отвръщаха на емоциите им. Как, по дяволите, ставаше това? Бях объркана. Много объркана. Представях си, че ще намеря някой в университета, щяхме да бъдем щастливи, да се оженим, да имаме деца и да остареем заедно. Плановете ми рухнаха с появата на Руджеро. Сърцето ми принадлежеше на него и никому друг. Излизах от кожата си всеки миг, щом той бе наблизо. Чувала съм, че любовта променяла хората. Нима това беше вярно? ...