If not us, who?

20.

Лека усмивчица се прокрадна по насълзеното ми лице. Не можех да повярвам, че се съгласих на предложение за казино, но се почувствах някакси освободена. Трябваше да избягам от проблемите си поне за вечер и да се науча да живея. Омръзна ми сивото ежедневие да всмуква и последните ми останали сили.

@carolinakopelioff: Наистина ли? О, Боже, истина е. МУАХАХА, казах ти, че постигам всичко, което пожелая. ;)

@karolsevilla_07: Все още мога да си променя решението. ;) Внимавай, Копелиоф! :D

Прехапах устната си от удоволствие. Намерих общ език с новото мистериозно момиче в класа. Да не повярваш!

@carolinakopelioff: А, няма такива, драга! :3 Ще те чакам на Бевърли Хилс в 18:00ч. И си облечи нещо по... Нетипично за теб, ако ме разбра.

Каролина излезе от линия.

Погледнах часа, изписан на екрана на телефона. Мамка му, оставаха три часа до срещата ни с Копелиоф. Нямах друг избор освен да се прибера и да се опитам да говоря с Валентина. Кой знае как щеше да реагира...

Пъхнах треперещите ръце в джобовете си и с бавни крачки се запътих към квартирата.

Мисълта за Руджеро не напускаше проклетото ми съзнание. Какво ли не бих дала, за да чуя отново въздишките от розовите му устни, причинени от моите целувки. По дяволите, начинът, по който размени ролите ни и трясна тялото ми в тухлената стена, също накара всяка една частица от мен да полудее. Не исках да преставам да стискам къдриците му и да оставам смучките си по загорелия врат. Жадувах да вдишам от одеколона, карайки сетивата ми да се разтапят от удоволствие. Исках и да вкуся сочните устни, но уви... В мига, в който палеца се плъзна по брадичката ми, той стана студен. Както винаги. Топлината се замени и тъй любимият хлад покори тялото ми. Наблюдавах Руджеро, докато не се затули в далечината. Нито веднъж не се обърна, сякаш не му пукаше за мен и желаеше да забрави за моето съществуване. Бях съкрушена.

Потънала в дълбоки размисли, вече се намирах в малкия асансьор, натискайки копчето за четвъртия етаж. Напрежението изпълваше стомаха. Лицето ми бе горещо и подпухнало. Спиралата беше размазана около очите, а гланцът по сухата ми уста бе останал по кожата на Руджеро. Нищо чудно, че хората ме заглеждаха. Изглеждах отвратително.

Застанах пред входната врата на апартамента. Бях готова пак да зарева като бебе, но се борех с прииждащия горещ водопад. Хапех се, чоплих лака по нокътя си, здраво стисках зъби. Аз бях силна. Аз можех. Нямаше да се поддам на изкушението да заплача. Не! Аз бях силна.