If not us, who?

10.

Единствено усетих как ченето ми пада, щом дочух гласа на Каролина. Очаквах всеки, но не и нея. Откъде, по дяволите, ми имаше номера? Захапах устните си и седнах на леглото.

- Слушам те? - най-сетне реших да проговоря. Не мисля, че успях да прикрия притеснението.

Копелиоф въздъхна.

- Радвам се да те чуя. Валентина ме потърси с надеждата, че си с мен. Да, колкото и нелепо да звучи, така е. Цяла вечер тя и онзи Майкъл са те търсили, тъй като не си се прибрала. - чувството за вина облада тялото ми. - Отишли са на нечие парти, но и там те е нямало. И ето, току-що ми се обадиха, но ги разочаровах. Карол, не знам къде си, нито е моя работа, но... - направи кратка пауза, а сърцето ми биеше лудо. - Прибери се. Има хора, които те обичат. Не ги изоставяй. Аз нямам никого. Сама съм и именно това проклето чувство ме превърна в кучка. - усетих леката нотка на тъга в гласа  й. - Не винаги съм била такава, но заради многото грешки, които направих, пропъдих и последния човек, подкрепящ ме. Не бъди като мен, Севиля.

Преди да мога да изрека, каквото и да е било, Каролина затвори. Не очаквах да се покаже в такава светлина. Сълзите напираха в очите ми, а аз стисках зъбите си. Не беше сега моментът за слабост. Трябваше да се прибера час по-скоро.

Бавно се надигнах от леглото на Руджеро. Краката ми трепереха.
Наведох се и грабнах една от ризите, хвърлени на пода. Помирисах я, стискайки я. Опияняващият аромат ме подлудяваше. Исках да вкуся устните му, исках да го опозная повече, исках да прекарам дните с него.

Прокарах пръсти през косата си. Нерешително отворих вратата и се запътих към хола, където заварих Руджеро гол до кръста, вперил поглед в стената. Седнах до него и той се обърна към мен. Понечих да хвана ръката му, ала той ме изпревари. Господи, влюбих се в допира му...

- Благодаря. - тихо прошепна.

Нервно преглътнах. Мразех се затова, че трябваше да избирам между приятелите ми и Руджеро, колкото и очевиден да бе отговорът.

- Руджеро, аз... - подхванах, стискайки ледената му ръка. - Току-що разбрах, че Валентина ме е търсила през вечерта и е притеснена. - изстрелях, докато си мислех за възможните му реакции. - Трябва да се върна в Лос Анджелис.

Той не погледна встрани, нито се изсмя, нито нищо. Никоя от чертите на лицето му не помръдна. Зениците на меките му очи се разшириха. Сякаш топлината, която бяхме изградили, се погуби. Руджеро изстръгна ръката си от моята и бавно кимна. Дишането ми беше учестено и капчица пот се търкулна от челото ми.