If not us, who?

18.

Топлите ръце на Майкъл стискаха треперещите ми ледени пръсти. Любопитните му очи обхождаха тялото ми, докато аз бях заключила поглед с Руджеро. Паскуарели затегна челюстта си и присви юмруци. Започна да зяпа Майк, който си нямаше никаква представа за случващото се.

- Виждам, че се забавляваш, Севиля. - ядливо каза Руджеро. - Да разбирам ли, че съм излишен?

Дълбоко въздъхнах и преди да мога да изрека каквото и да е, Ронда ме изпревари.

- Да, свободен си да си вървиш. - избъбри Майк с нотка досада.

Паскуарели се засмя и врътна очи, и злобно изгледа приятеля ми. Това не вървеше към нищо добро.

- Ти пък кой си, по дяволите?! - презрително извика къдрокосия.

- Приятел на Карол. - стиснах ръцете му още по-силно. - И съм сигурен, че тя не те иска тук също.

Руджеро впи разярения си поглед в мен. Чувствах, че пламъци брулеха тялото ми. Капчиците под се стичаха по челото ми. Сърцето не искаше да се укроти, упорито биеше в малките гърди. Въздухът ми се стори негоден за дишане и се задушавах.

- Ако ти си виновникът за нейното състояние - подхвана Майк. - помни ми думите - ще те съсипя, братле.

Имах усещане, че от очите на Паскуарели всеки момент щеше да бликне кръв. Цялото му лице почервеня, все едно падащите капчици дъжд се изпаряваха, щом се докоснеха с кожата му.

- Какво състояние? - попита Руджеро, сравнително спокойно.

- Заварих Карол разтреперана и изнервена, а бутилката с водка седеше до краката й, полупразна. Схващаш ли? - Майкъл му намигна, а аз вече щях да се пръсна.

Лицето на къдрокосия пребледня от нищото. Гневът му бе заменен с тревога. Долната му устна не престана да трепери, ръцете му се отпуснаха и вече не бяха стиснати в юмрук. Очите му омекнаха.

- Така ли е, Карол? - обърна се Руджеро към мен, ала не успях да обеля нито една думичка или пък просто да кимна с глава. Стоях като парализирана. Сякаш нямах контрол над тялото си. - Ясно. - той въздъхна тежко и прокара пръсти в косата си. - Щом е така, повече не си прави труда да ме търсиш. - студено каза, нахлупи качулката на суитчъра си и побягна далеч от кооперацията.

В мига, в който осъзнах, че отново  губя Паскуарели, самоконтролът ми се завърна. Дишането ми се нормализира и дълбоко поех въздух. Почувствах го като вид прераждане. Отскубнах се от обиятията на Майкъл и хукнах към входната врата, завръзвайки връзките на кецовете ми междувременно.