The Bad Boy

Глава 4-Сделката

Изтрих последните изронени сълзи и станах от земята. Не знам колко време ме е нямало. Просто изгубих представа за времето. Запътих се към училище и разбрах, че ме е нямало само за един от часовете. Значи имах още 5. Ерик ме чакаше на вратата пред кабинета по математика с доста ядосано изражение. Приближих се към него и го избутах, за да вляза във стаята, но той ме хвана за ръката и ме издърпа обратно на мястото ми.
-Какво има?-запитах, макар, че знаех защо е тук.
-Мисля че знаеш..-е беше прав. Тук позна.-Още първи ден ти е, а вече имаш две отсъствия. Писна ми от твоите глупости. До сега съм те подкрепял и съм ти помагал с всичко, което съм могъл обаче ми писна от теб! Писна ми да се държиш с мен като с боклук.-в този момент вдигнах очи към него и той ме огледа.
-Знам, прав си. Съжалявам.
-Плакала ли си?-попита ме той със леко загрижен глас.
-Не просто ми влезе нещо в окото.
-Не и при мен тези. Познавам те Сара. Плакала си. Но защо? Хайде разкажи ми!
-Нямам време. Трябва да влизам в час. Ти също.
-Да права си. Ще се видим по-късно.
Влязох във стаята. Боже... този нещастник беше и в този час с мен. Колко предмета имахме заедно? Не..не, не свободно място имаше само при него. Не можех да повярвам, че никое момиче не беше седнало до него.
-Хайде Сара сядай.-каза г-жа Смит.
-Може ли да се освободи друго място?-попитах с надежда.
-Не нямаме време за това. Съжалявам!
Тръгнах към него, а той дори не ме поглеждаше. Седнах и си извадих учебниците. Имах много важен тест и трябваше да разбера нещо по математика.
-Къде се скри?-попита той и се приближи до мен.
Не отговорих. Просто записвах задачата тихо и мирно.
-Ще ми кажеш ли или да отгатвам?
-Без извинявай за случилото се?
Той млъкна и стана тихо. Ахх.. колко приятна тишина. Задачите все едно бяха измислени от извънземните. Имах чувството че съм на друга планета. Нищо не разбирах. Поредната двойка предстоеше.
-Ще ми позволиш ли да те опозная принцеске?
-Не благодаря. Ще пропусна тази възможност. Няма да стигнеш до никъде ако продължиш да ме наричаш така.
-Кое беше това момче отпред? Гаджето ти?
-Иуу... това беше брат ми.
-Оуу. Помислих че си имаш гадже. Е сега вече се успокоих.
-Не съм казала, че нямам гадже просто казвам, че това беше брат ми.
- Мамка му. А ще ми кажеш ли дали имаш?
-Не, нямам. А теб какво те интересува това? И защо изобщо ти отговарям?
-Ами питам те, защото искам да знам нещо интересно за теб.
-Аха и това ли е толкова интересно-подсмихнах се.
-Ами може би.-отговори той.
-Чакай, чакай...преди малко ти ме накара да плача един час, а сега аз ти разказвам за живота си. Не, просто няма да се вържа. Всички момичета са в краката ти. Защо избра точно мен? Защо се прицели в мен? Защо аз трябва да плача след всяко едно твое действие? Просто забрави!-казах тихо, за да не ме изгонят и този път.
Учителката ни потледна и после продължи със задачите си.
-Ти губиш.-прошепна той.
Извъртях очи и преписах задачата от дъската. Нищо. Нищо не ми влезе в главата.
Звънеца би и всички излязоха от стаята. Събрах всичките си неща и ги последвах. Чух някой да тича след мен и се обърнах. Джъстин...
-Хей искаш ли след училище да излезем и да ме опознаеш? А като разбереш какъв съм всъщност ще ми позволиш и аз да те опозная. Имаме ли сделка?
-Да!-казах и продължих по коридора със широка усмивка.