The Bad Boy

Глава 30-Изненадa

Събудих се рано. Джъстин както винаги беше някъде навън с Кейлъб и Арън. Станах и отидох в кухнята да си приготвя закуска. Направих си спагети. Когато ги изядох влязох в банята, за да си измия зъбите. Когато се оправих излязох навън, където стояха всички заедно с Марк и вампирите. Разговаряха, смееха се сякаш нищо не бе станало. Джъстин се обърна.

-Хей Сара!-провикна се.

-Ам..хей!-отвърнах.

-Ела да се запознаеш с новите ни приятели!-каза той като извъртя очи. Намръщих се, а след това тръгнах към тях.

Седнах до Джъстин който ме притисна към себе си. Погледнах го, а той ми кимна. Усетих ръка върху рамото ми и рязко се обърнах. Беше тъмнокосо момче. Бях го виждала и преди. Като например вчера. 

-Здрасти! Аз съм Гарет.

-Добре! Не ми пука!

Сараа!-извика Джъстин.- не се дръж толкова грубо! Все пак сключихме мир.

-Добре де.-обърнах се към момчето на име Гарет.-Съжалявам!

-Няма проблем.-каза. Не мога да повярвам. До преди един ден се държаха отвратително, а сега сякаш няма нищо.

-И ако все още не си разбрал...името ми е Сара.

-Да, досетих се.

До мен дойде русокосо момиче, хванало ръката на друго момче. Пусна го погледна ме, а след това подаде ръката си към мен.

-Казвам се Изабел.

-Аз Джак.

-Сара.-отвърнах и се здрависах и с двамата.

-Закусвала ли си?-попита ме Джъстин.

-Да, не се тревожи.-отговорих.

Погледнах Марк, който също ме гледаше и се подсмихваше. Поех си дълбоко въздух и погледнах към земята, за да не може да вижда лицето ми.

-Какво става? Има ли нещо?-попита Джъстин тихо.

-Не! Всичко е наред.-стараех се гласът ми да звучи нормално.

-Я ме погледни!-каза.

Вдигнах глава и го погледнах, като се стараех да не се обръщам към Марк. Това момче беше наистина зловещо. Колкото и да се стараех да не го поглеждам... аз го направих. Исках просто да видя дали продължава да ме гледа така. В момента в който се обърнах към Марк, Джъстин проследи погледа ми и започна да диша тежко.

-Джъстин всичко е наред...мир помниш ли? Хайде да влизаме вътре! Успокой се!

Хванах ръката му и го поведох към къщата. Влязохме вътре.

-Джъстин успокой се! Нищо кой знае какво не е станало..

-Ще го убия! Долен кучи син... този ден трябваше да е един от най хубавите, а той го провали..-той крещеше.

-Какво искаш да кажеш? Какво искаше да кажеш с това "Този ден трябваше да е един от най-хубавите"?

-Сара, нали знаеш колко много те обичам?

-Да, разбира се...аз също!

Той застана пред мен хвана ръцете ми, наколеничи, пусна ръцете ми и от джоба си извади пръстен. Сълзите се появиха.

-Сара Брендън ще се омъжиш ли за мен? Знам, че не е един от най-подходящите моменти, но искам да нам отговора ти.

-Джъстин, луд ли си? Та ние сме едва на 16.

-Грешка! Аз съм на 17, а ти ще правиш 17 следващия месец.

-Все пак е твърде рано...

-Сара ще ти задам един въпрос, а ти ми отговори честно!

-Добре!

-Обичаш ли ме?

-Джъстин...разбира се, че те обичам! Просто мисля, че е прекалено рано, за да се женим..-засмях се през сълзи.

-Добре...ще направя предложение става ли?

-Да!

-След като завършим ще се оженим...става ли?

Кимнах, а той ме прегърна. 

..................................................

Здравейте хора!

Ето я и новата глава...надявам се да ви хареса, ако е така гласувайте.

Обичам ви!!!