The Bad Boy

Глава 31-Щом ти си щастлива,аз също съм

3 години по-късно:

Днес е денят...не мога да повярвам, че с Джъстин ще се женим. Усетих лека болка в корема, но отмина за секунди. Сега не трябваше да се тревожа. Усмихнах се срещу огледалото, а в същия момент той влезе в стаята.

-Как е принцесата ми?-попита ме и ме прегърна. Усмихнах се.

Изведнъж изражението ми се промени.

-Хей, какво има?

-Не се чувствам добре. Повдига ми се.

-Хайде...бързо.

Той ме хвана за кръста и ме заведе към банята.

-Спокойно, всичко е наред!-увери ме той. Стомаха ми се преобърна наопаки и всичко, което бях погълнала излезе навън.-Добре ли си?-кимнах.

-Съжалявам, че трябваше да видиш това...-казах, а той се усмихна.

-Няма нищо...не забравяй, че каквото и да се случи винаги ще съм до теб...дори и да е толкова гнусно.-той се намръщи, но изражението му бързо се промени и започна да се смее. Ударих го по рамото.

-Идиот!-казах и тръгнах напред.

-Чакай!-извика той. Обърах се към него и го изгледах объркано.

-Какво има?

-Да не би да си болна? Върколаците никога не боледуват. Какво ти има?

-Не, не съм болна. Може би съм яла нещо развалено.

-Не мисля, че е от това.-каза той също толкова объркано, колкото и аз.

-А от какво мислиш, че е?

-Ела...нека попитаме майка ми.

Той ме хвана за китката и тръгна към кухнята. Катрин беше там и приготвяше обяда. Седнахме на столовете около масата и когато тя се обърна към нас попита:

-Добре ли сте? Чух някакъв шум.

-Всъщност...-каза Джъстин-един от нас не е добре.

-Как така? Какво има? Нещо лошо ли се е случило?

-Не, не, не мамо. Успокой се! Може би ако е това за което си мисля... трябва да съм щастлив, но не мога да бъда сигурен...все още не.

-Добре...кажи ми какво става и ще видим дали мога да ви помогна.

-Ами...-започнах.- преди малко усетих болка в корема, която отмина за секунди, а след това повърнах. Джъстин е откачил и мисли, че ми има нещо.