The Bad Boy

Глава 27-Примирие

Вцепених се. Не знам дали защото се страхувах, че ще направят нещо на приятелката ми или заради мисълта, че Джъстин щеше да "убие" и двете ни. Погледнах Оливия. Беше прикована към земята също като мен. И когато погледнах към Аран в очите му видях съжаление, милост и страх.

-Арън?-казах тихо.-Какво има?-приближих се към него, макар че малко ме беше страх. Сложих ръка на рамото му и го погледнах право в очите.-Хайде Арън...кажи ми какво има...

-Страх ме е.-отвърна той, а от окото му се стече една единствена сълза.

-Но защо? Арън...сподели с мен.-Оливия потрепна.

-Наистина ли искаш да знаеш?-попита той, а аз кимнах.-Катрин ти каза, че очите ми са сини, защото съм убил някого, нали? Както са и твоите очи.. Но никога не си знаела защо моите са сини...-стекоха се още сълзи и най-сетне той продължи.-Промените започнаха, когато бях на 14 години. Също като теб не се сдържах, но се опитвах...

Прекъснах го.

-Как се промени?-Оливия гледаше с широко отворена уста.

-Бях болен от тубекулоза. Състояние на белите дробове, причинено чрез бактерии. В повечето случаи лечението е успешно, но не беше така с мен. Оставаше ми съвсем малко време.  Когато мислехме, че няма шанс се появи Кейлъб, който каза, че имал леки и ми обеща пълно здраве, но имаше условие.

-Какво? Какво беше условието?-попитах.

-Когато стана на 16 да се присъединя към него. По дяволите бях едва на 14, исках да живея. Както може би се досети се съгласих. Той ме ухапа. Болестта изчезна като че ли никога не я е имало, а трансформацията започна. Желанието да убивам нарастваше с всяка изминала минута.-очите ми се напълниха със сълзи. Започнах да осъзнавам на къде отива тази история.-Сара...аз...аз убих майка си...останах съвсем сам.-прегърнах го.

-Арън всичко е наред. Животът продължава, нали? Защо се страхуваш след толкова години? Защо чак сега?

-Защото тя навлезе в територията ни.-той вдигна ръка и посочи Оливия.-Сега трябва да си понесе заслуженото. Трябва да я убия.-Оливия подскочи.

-Арън!-извиках.

-Не мога да го направя! Не мога да убия още един човек! Аз съм изрод!

-Арън...ти не си изрод. Моля те не го прави. Ти не си такъв знам го.

-Аз трябва да го направя!-сълзите му капеха, ноктите му излязоха изпод кожата му.

-Арън моля те! Ти си добро момче.

-Имам заповед!

-От кой?-изкрещях и всички на пътя се обърнаха към нас.

-От Джъстин.

-От Джъстин?-запитах.

-Сега се разкарай от пътя ми!

-Няма!-изръмжах и застанах пред Оливия в бойна позиция. Парещото усещане в очите ми когато променяха цвета си започна и те станаха сини. Дългите зъби изскочиха и ноктите също.

-Мислиш, че можеш да се биеш с мен? Та аз съм по-силен от теб.

-Нека пробваме.-казах с ръмжене.

-Спрете!-мъжки глас познат до болка прониза ушите ми с вика си. Обърнах се и пред очите ми седеше Джъстин.

-На публично място сте идиоти!-извика Кимбърли, която тичаше зад него.-Боже какво си направила с дрехите ми?-изкрещя тя. Зъбите и ноктите ми се прибраха, а очите ми си възвърнаха предишния цвят.

-Трябва да довърша започнатото!-извика Арън.

-Отменям заповедта!-отвърна Джъстин със спокоен глас.-Това е краят! Сара изпрати Оливия до вкъщи!-кимнах ядосано.

-Като се върна ще се разправяме!-казах насочвайки показалеца си срещу него.-Хайде Лив!

-Какво стана току-що? Ти беше...беше...

-Лив успокой се! Ще ти обясня по-късно става ли? Моля те не казавай на никой за това!-тя кимна.

-Добре обещавам!

...........................................

Здравейте хора!
Ако главата ви е харесала гласувайте.
Също така може да коментирате ако искате, за да видя какво мислите.
Обичам ви!❤