The Bad Boy

Глава 5-Надежда

Влязох в кабинета по френски. Почти всички часове прекарвахме в тази стая. Този път той не беше тук. Явно програмата му беше малко по- различна от моята. Сведох глава надолу и седнах на един празен чин. Отворих една тетрадка по средата  и започнах да си драскам някакви фигурки. Бях заета с оформянето на един кръг, когато чух познат глас до себе си.

-Извинете, мястото свободно ли е?-попита познатия глас.

Вдигнах глава към стърчащото до мен тяло. Погледнах го в очите и осъзнах, че е Джъстин. Бях разпръснала нещата си по целия чин. Посъбрах ги малко и най-накрая проговорих.

-Ами за твое щастие е свободно.-всички момичета на около ни гледаха със присвити очи. Боже каква завист. Но се зарадвах като малко дете когато усетих завистта им.-Какво правиш тук?-попитах го.

-Ами не знаеше ли, че имаме една и съща програма?-погледна ме той очудено.

-Ами не точно за това те питам.

-Странно. Както и да е. Нали уговорката остава?-попита той и се усмихна в надежда.

Бях толкова притеснена от факта, че ще обикалям със един почти непознат.

-Да, нали това беше уговорката ни?-казах с леко треперещ глас

-Да! Но може да си размислила.

Оливия влезе и ядосано дотича до мен без да поглежда към Джъстин.

-Какво правиш? Нали каза, че ще ми запазиш място?-извика тя.

-Ама нали каза, че мястото е....-той не довърши изречението си и погледна към Оливия.-Извинявай Оливия, нали?

-Да!-разтрепери се тя само от звука на гласа му.

-Аз съм виновен за това, че Сара не ти запази място. Не попитах дали е свободно.-извини се той. Ооо, колко мило!

Мълчах си и ги гледах как разрешават проблема заедно.

-Добре сега ще станеш ли?-попита Оливия и с не много учтив тон.

-Ами не! Да си дошла на време. Вече мястото е заето!-каза Джъстин.-По- просто не мога да ти го кажа.

Стана ми много гадно за Оливия.

-А ти няма ли да кажеш нещо или само ще мълчиш?-извика Оливия.

Повдигнах рамене.  

-Ясно, разбрах!-каза тя и тръгна назад.

Учителката влезе. Не беше тази която очаквах. Беше нова и симпатична. Беше облечена със черна рокля, впита в тялото й. Имаше руса коса със още по-тъмни руси кичури. Беше на високи черни токчета, за които можех само да си мечтая. Огледах я доста добре. Беше на около 24 и 25. Кой идиот ще назначи такава ку**а за учителка. Джъстин я огледа доста подробно и се обърна към приятелчетата си и всички се изсмяха. Добре де признавам си малко изревнувах. Знаех, че е идиот, но ми стана малко гадно когато хвърли око на учителката ни. Той се обърна напред, отново я огледа и прехапа устната си. Вече наистина се ядосах и без да се усетя му ударих един зад врата. За мое щастие никой не беше забелязал шамара.

-Ауу! Това пък за какво беше?-попита ме той тихо, но вече беше разбрал за какво беше всичко и се ухили. Явно се зарадва на ревността ми и му беше приятно.

Не отговорих на въпроса му и той също спря да говори. Не обичаше да се извинява на хората, от километри се разбираше този факт. 

През целия час правихме каквото си поискаме. Тая само ни се представи и седна на бюрото. През целия час драсках в тетрадката си а Джъстин обсъждаше новата учителка със приятелите си. Изглеждаше, че това й доставяше удоволствие.

Звънецът би. Събрах нещата си без да казвам нито дума на хората около мен.

-Ти остани за малко.-каза учителката и посочи Джъстин.

Той погледна групичката си от идиоти и се ухили. Оливия мина до мен.

-Хей, ще разберем какво ще правят тези двамата. Няма да позволя на някакъв нещастник да те нарани.-каза тя и ме прегъна. Оливия беше най- добрата приятелка която някога съм имала.

Изчакахме всички да излязат и тръгнахме след тях. Застанахме точно до вратата и гледахме какво се случва вътре. Крантата се приближи към него и обви ръце около врата му. Той не се дръпна назад, изобщо не се изненада от случващото се. Оливия ме погледна със много тъжно изражение. Аз самата се натъжих.

Устните й се допряха в неговите и аз пропаднах в земята. Всичко около мен се срина. Толкова болка преживях, но тази като че ли беше най-силната, погълна ме изцяло

-Хайде да тръгваме разбрахме какъв е.-каза Оливия и ме дръпна.

Станах, но в този момент той я изблъска. Тя го погледна изненадано.

-Какво правиш бе?-извика тя.

-Харесвам едно момиче и каквото и да стане ще се боря за нея! Няма да позволя да провалиш всичко!-извика той.

Очите ми се вдигнаха и надеждата се завърна. 

-Ще си платиш за това!-извика тя.

........................

Здравейте хора ето я и новата глава. 

Изкажете мненията си в коментарите и гласувайте ако ви е харесала.