The Bad Boy

Глава 8-Върколак?

Гледахме се няколко секунди, докато той изведнъж не проговори.

-Дойдох да видя дали си добре.-думите му излязоха от устата му бързи като торнадо.

-Дали аз съм добре? Питаш дали съм добре? Защо не питаш как е брат ми, а? Заради теб беше в болница, а сега трябва да седи вкъщи без да мърда. Колко силно го удари? Цялата си сила ли вложи? Искаш да го убиеш и да страдам ли? Аз си нямам никой освен него. Всички други са ни зарязали и са тръгнали на някъде.

-Спри!-повтаряше той, но аз продължавах да говоря.

-Защо постоянно правиш гафове след гафове?

-Млъкни!-извика той и удари юмрук във стената от външната страна.

-Оу браво! Поздравления! Сега искаш да потрошиш и къщата.

-Млъкни!-отново изкрещя той. Очите му отново засияха.

Той хвана устата си и започна да вие от болка. Падна по колене и изви глава към небето. Не реагирах. Просто стоях и наблюдавах. Очите му блестяха във жълтеникав цвят и на пръстите му отново се появиха нокти. Очите ми бяха широко отворени. Остри зъби се появиха от нищото и той изръмжа. Жълтеникавите му очи се впиха в моите. Тръгнах бавно назад. Правех тихи стъпки, докато той не се хвърли и не влезе в къщата. Изпищях.

-Сара, какво става по дяволите?-попита Ерик. Джъстин бързо обърна глава към стаята на Ерик.

Не можех да кажа нищо. Езикът ми беше в гърлото. Думите не можеха да излязат от устата ми. Сякаш камък ми беше заседнал в гърлото. Страхувах се. Никога до сега не бях толкова ужасена.
Джъстин направи знак, за да му отговаря.

- Сара добре ли си?-извика отново той.

-Ддд...ааа. Супер съм.-гласът ми трепереше и самата аз също.

-Сигурна ли си? Мисля, че нещо не е наред.-каза Ерик.

-Добре съм Ерик!

Той не каза нищо повече. Джъстин беше вперил златистите си очи в моите и аз не знаех какво трябва да направя. От устата му се чу ръмжене и ноктите му се забиха във пода. Дишах дълбоко. Той се приближаваше все повече. Дългите му зъби се показваха, а след това отново се чуваше и ръмжене. Бях допряла гърба си до кухненския плот и нямаше на къде другаде да побягна. Вече беше на сантиметри от мен. Исках да изпищя, но не можех. Беше ме страх, че ще ме нападне. Джъстин който познавах сега беше изчезнал. Вместо него се беше появил наполовина вълк, наполовина човек. Знаех, че е напразно, но все пак проговорих.