The Bad Boy

Глава 9-Изгубена

Излязох от мислите си, когато чух Ерик да ме вика. Скочих от пода и погледнах през прозореца. Беше се стъмнило. Вятърът духаше клончетата на дърветата, които удряха в прозореца. Погледнах часовника на телефона си. Беше 21:46 часа. Ерик извика още веднъж. Затичах се към стаята и показах главата си.

-Какво има Ер?-попитах.

-Ще ми донесеш ли чаша с вода?-попита той.

-Разбира се.

Излязох от стаята и влязох в кухнята. Тръгнах към мивката и напълних чаша с вода. Погледнах водата и се сетих, че не сме плащали сметките. Боже бях забравила. Обикновенно Ерик ги плащаше. За всичко разчитах на него, но сега вече аз трябваше да се грижа за него, а не той за мен.
Влязох във спалнята и му подадох чашата. Надигнах главата му, за да може да му е по-удобно да пие. Изпи цялата вода от чашата и ми я подаде. Оправих възглавницата му и отново настаних главата му удобно.

-Благодаря!-каза той. Аз кимнах. Целунах го по челото и изгасих лампата.

Върнах се отново в кухнята. Поставих чашата на плота и се запътих към продънения диван. Обикновенно Ерик ми отстъпваше леглото, но сега беше ранен. Легнах на дивана и вече разбрах какво му е всяка вечер през всичките 16 години да спи тук. Беше доста неудобен, но все пак успях да заспя.

....................................

На сутринта алармата ме събуди.
Скочих в седнало положение. Усетих силна болка в гърба. Ах този диван. Не можех да помръдна от болка. Поседях още малко на дивана и не след дълго станах. Облякох чисти дрехи, измих зъбите си, сресах косата си и отидох към стаята на Ерик. Влязох вътре. Спеше доста дълбоко. Побутнах го леко. Той отвори очи и аз му се усмихнах. Той ми отвърна със същото.

-Хей Ер трябва да тръгвам за училище. Искаш ли да направя нещо за теб преди да тръгна?

-Не. Просто се върни скоро и внимавай!-предупреди ме той.

-Винаги внимавам. Ще се върна след няколко часа. Ако има нещо ми звънни и веднага ще дойда, ясно?

-Да!

Излязох и се запътих към училище. Не бях забелязала красивата природа наоколо. Всичко беше толкова красиво. Цветя, трева, дървета. Всичко беше приказно. Никога не бях забелязвала всичко това.
Стигнах пред училище и влязох вътре. Оливия ме видя и се затича към мен с огромна усмивка.