The Bad Boy

Глава 20-Вечеря

След като часовете свършиха с Джъстин тръгнахме към лагера, за да си починем от дългия ден. Взех покупките от шкафчето си и тръгнахме. Решихме да се приберем пеша. Той взе чантите от ръцете ми и ги прехвърли в едната си ръка, а с другата улови моята и преплетохме пръстите си. Той ме погледна в очите и се усмихна.

-Довечера аз и ти на вечеря!-каза ми той.

-Моля?-попитах.-Не, не може! Твърде много правиш за мен.-изведнъж усмивката му изчезна и от нея нямаше и следа. Лицето му стана сериозно и стисна ръката ми с все сила.

-Дори това не е достатъчно.-каза.-Ти си специално момиче и заслужаваш много повече от това!

-Ти ми стигаш.-прошепнах.

-Досега почти никога не сме прекарвали време заедно. Обичам те и искам да те заведа, за да хапнем и след това ще се приберем.

-Аз...

-Не приемам "НЕ" за отговор!

-Ами добре.-казах.-Щом нямам друг избор...

Вървяхме ли вървяхме и най-накрая стигнахме в лагера. Джъстин отвори вратата на къщата и ми направи знак да вляза. Послушах го и влязох. Той влезе след мен и затвори вратата след себе си. Тръгнахме към спалнята. Легнах на леглото и си поех дълбоко въздух. Джъстин постави торбите с покупките на земята до гардероба и се хвърли на леглото до мен.

-Колко ми липсваше...топлото ми легло.-каза и се ухили. Присвих очи и го погледнах. Той ме прегърна и усмивката се върна на лицето ми. Не след дълго и двамата се унесохме и заспахме.

...................

Бяхме събудени от алармата на телефона ми. Джъстин скочи от леглото, а аз направих същото няколко секунди по-късно.

-Ти се оправи! Аз отивам в къщата на Кейлъб, за да ми помогне с нещо. След 1 час ще дойда да те взема.-кимнах.

Извадих дрехите от чантите и ги разгледах хубаво. Реших да облека синята рокля. Вече я обожавах. Сложих я на закачалка и седнах на стол срещу огледалото, за да оправя косата си. Не след дълго в стаята влезе Катрин с огромен несесер в ръка и наколеничи на пода до мен.

-Какво правиш?-попитах с объркана усмивка.

-Помагам с прическата и грима ти.-отговори.

-Но аз не нося грим.-казах.

-Този път ще носиш!

Катрин вдигна косата ми във висок, стегнат кок. Харесваше ми. След това ме гримира с опушен грим. Сенките бяха в тон с роклята ми. На устните ми сложи светло розово червило и за завършек, роклята в комплект със сините обувки на висок ток. Не бях свикнала да нося високи обувки, но бързо свикнах. Не беше чак толкова трудно като се поразходиш из къщата около 20 пъти. Тъкмо седнах на леглото, когато вратата се отвори и Джъстин започна да вика името ми. Станах с въздишка и тръгнах. Излязох от спалнята и погледнах към входната врата, където стоеше Джъстин и ме чакаше. Беше облякъл черен костюм, под сакото беше облякъл бяла риза, а над нея имаше черна вратовръзка. Беше...беше невероятен. Когато се присмях на Ерик, когато се беше облякъл така направих голяма грешка. Може би Ерик изглеждаше смешно, но пък Джъстин беше сладък.

-Уау...ти...ти си страхотна!

-Благодаря! И ти не си за изхвърляне.-казах и се изчервих. Той присви очи, а след това се усмихна.

Притичах внимателно към него, за да не се пребия с тези токчета, а след това се хвърлих върху него. Той ме улови в прегръдките си, а след това ме целуна по бузата. Върна ме отново на земята и хвана ръката ми.

-Хайде!-каза.

Излязохме навън и тръгнахме към града от където трябваше да си хванем такси за ресторанта. Когато излязохме от гората Джъстин вдигна ръка и пред нас спря такси. Той отвори задната врата и аз седнах, след което той я затвори и се качи отпред. Джъстин каза адреса и таксито потегли. След около 10 минути таксито спря пред ресторант на име "Casa Nonna". От Оливия съм чувала, че храната тук е италянска. Никога не бях опитвала италянска храна. Сега имах възможност. Джъстин, сякаш прочел мислите ми започна да се кикоти. Знам само, че е вкусно, но и много скъпо. Джъстин хвана китката ми и ме повлече към входа. Вътре беше....просто...уау...намах думи, за да го опиша. Навсякъде по стените имаше красиви картини. Диваните бяха от кожа...сякаш бях в приказка. Джъстин се приближи към едно от момичетата сервитьорки, попита нещо, а след това се върна при мен и ме поведе към масата, резервирана за нас.

-Прекрасно е!-казах.

-Хаха, знам. Татко ни водеше тук с мама.-каза той и от весело изражението му стана тъжно.

-Ще ми кажеш ли някога какво се е случило с баща ти?-попитах, сядайки на удобния, кожен диван.

-Някой ден, но не и днес. Не искам да проваля настроението ти.

-Мисля, че вече е късно.-казах с широко отворени очи.

-Какво?-попита.

Посочих му масата срещу мен и той се обърна. По изражението му личеше, че е объркан.

-Това е Ерик. Коя е тази до него?-попита.

-Майка ми.-отговорих с въздишка.

........................................

Здравейте хора!
Надявам се новата глава да ви хареса.
Искрено ви благодаря, че ме подкрепяте. Обичам ви!❤
Това на снимката е ресторанта.