Когато пристигнахме в лагера влязохме в къщата. Първото нещо, което забелязах беше, че нещата на Катрин ги нямаше. Обърнах се към Джъстин, като го гледах объркано.
-Къде е Катрин?-попитах с присвити от любопитство очи.
-Замина за Лас Вегас. Вероятно няма да се върне скоро. Преди да тръгне каза, че ще се върне след около месец и половина, но обикновено винаги се налага да остане за по-дълго.-обясни
-Ехаа...това си е доста време.-казах тихо.
-Да...свикнал съм. Не е за първи път. Обичам я...липсва ми, но не мога да я спра.
-А защо я няма?
Джъстин не ми отговори. Вместо това започна да тършува из хладилника и да вади най-различна храна от там. Признавам, че и аз бях гладна. Отидох да се преоблека. Мамка му! Забравих, че нещата ми останаха в самолета. Отидох в спалнята и взех една от тениските на Джъстин. Съблякох мокрите си дрехи и облякох тениската. Стигаше ми почти до коленете. Когато се върнах Дгъстин продължаваше да рови из хладилника. Седнах на стола. Джъстин се обърна към мен и попита:
-Гладна ли си?
-Аха.
Той постави всичко на масата пред мен. Имаше няколко вида салам, гъби, кашкавал, царевица, маслини, босилек, чушки и най-различни продукти. Погледнах го очудено.
-Наистина ли ще изядеш всичко това?-попитах
-Не! Заедно ще го изядем. Ще си правим пица.-каза с развеселено лице.-Нали обичаш?
-Всъщност...не съм опитвала...
-Какво?!? Как така? Сега ще опиташ!-усмихнах му се.
Той извади огромен блат за пица. Намаза го с доматено пюре, а след това изцапа и носа ми. Започна да се смее.
-Колко си сладка!-извика той през сълзи от смях.
-Хаха много смешно...-казах и ударих лицето му блата. Когато надигна главата си лицето му беше червено от пюрето. Беше направил физиономия, а аз избухнах в смях.-Много си сладък!-казах и продължих да се смея.
-Това означава война!-извика и започна да ме гони из стаята. Аз бягах и се кикотех. Влязох в спалнята. Там той ме хвана и започна да трие лицето си в лицето ми.-Сега ще видиш ти!
-Не, не! Хаха, стига!-погледна ме и се усмихна. Лицето му беше самодоволно.
-Сега си по-сладка!-намръщих се, но малко по-късно усмивката се върна на лицето ми и се сгуших в него.-Хайде! Да вървим да довършим пицата. Умирам от глад!-каза.
-Добре! Но обещаваш ли, че този път няма на ми цапаш лицето?-попитах и направих кучешка муцунка.
-Добре! Обещавам!-той извъртя очи, а след това се усмихна.
Отидохме в кухнята. Джъстин на ново намаза блата. Погледна ме, а след това попита:
-Какво искаш да сложа на пицата?
-Каквото на теб ти харесва. Все пак никога не съм яла.
-Ами какво ще правим ако не ти хареса?
-Ще ми хареса!
Джъстин сложи върху блата: гъби, два вида салам, чушки и още няколко продукта. Когато изпълни целия блат с продукти той го сложи в тава, а след това отвори печката и го постави вътре внимателно.
-Сега ще чакаме!-каза.
След около 30 митути:
-Пицата е готова!-обяви той.
Скочих от леглото и отидох в кухнята. Ухаеше невероятно. Погледнах към Джъстин, който режеше парченца и ги поставяше в чинии. Приближих се и седнах на един от столовете. Взех парчето си и отхапах. Имаше невероятен вкус.
-Уау...-казах, докато преглъщах. Джъстин се ухили.
-Харесва ли ти?
-Ооо да!
След около 10 минути се нахранихме. Джъстин ме хвана за кръста и ме целуна. Аз станах от стола си, а той ме вдигна във въздуха. Поведе ме към спалнята, където ме постави на леглото и премахна единствената тениска с която бях облечена. Разкопча колана си, свали тениската си, а след нея и дънките. Бутна ме назад, така, че да легна, а след това се раздвижи в мен. Изстенах, а той продължи...
.............................................
Здравейте хора!
Надявам се новата глава да ви хареса.
Обичам ви!❤
YOU ARE READING
The Bad Boy
WerewolfСара е едно обикновено момиче. Без родители, тя и брат й се справят сами с живота, който им е отреден. Всичко е наред, докато Сара не среща грубия и богат Джъстин, който може да притежава всяко едно момиче, което си пожелае. Но въпреки лошия му хара...