The Bad Boy

Глава 12-Трансформацията

Гледна точка Джъстин:

Накарах Кейлъб да превърне Сара във върколак. Щеше да умре и не можех да я изгубя. Сега беше в безсъзнание и мислех, че няма да издържи трансформацията. Взирах се в нея без да отделям очи от нейните. Чаках да отвори очи и да видя красивата й усмивката. Почти идгубих надежда, когато видях как раната на гърлото й започва да зараства. Приближих се към нея и чаках момента в който ще отвори очи.

Гледна точка Сара:

Усетих как болката изчезва и започнах да се съвзимам. Изкашлях няколко пъти и отворих очи. Първото нещо което видях беше усмивката на Джъстин. Отвърнах му с усмивка и той ме прегърна.

-Мислех, че няма да видя красивата ти усмивка отново.-каза той и устните ни се сляха в целувка.

-Венеца ме боли!-казах.

-Нормално е.-каза Кейлъб.-Започваш да се трансформираш.

-Започвам какво?-попитах изненадано.

-Накарах Кейлъб да те превърне във върколак. Вече си една от нас. Не исках да умреш.

-Всичко наред ли ще бъде?-попитах изплашено.

Джъстин кимна. Бях гладна. Много гладна. Катрин остави чиния със спагети пред мен и за няколко секунди изядох всичко. Не заситих глада си. Другите отидоха да помогнат на Кимбърли, Катрин отиде до магазина, а Ерик се прибра вкъщи. Останах сама, а гладът ми нарастваше с всяка една минута. Всичко беше различно: слуха, зрението и убоняниуто.
Излязох от къщата на Джъстин и Катрин и започнах да тичам в гората. Бях бърза. Вятъра духаше косата ми. Беше невероятно. Очите ми засияха в жълто. Поех си въздух през носа и усетих човешка миризма. Спрях, за да разбера от къде идва миризмата. Затичах се и видях мъж на около 45-50 години. Гледах го сякаш е обяд. Наистина бях гладна.

-Мога ли да ти помогна с нещо?-попита ме той. В очите му виждах страх.

-Да!-казах. Острите зъби се появиха и дългите нокти също. Усетих как очите ми проблясват и се втурнах към него.

Не исках да го правя. Просто исках да заситя глада. Ноктите се забиха в корема му и кръвта се стече по земята. Очите ми отново проблеснаха, но този път не бяха жълти. Бяха сини. Извадих ръката си от корема му.

-Съжалявам!-казах, но беше твърде късно за извинения. Човекът беше мъртъв по моя вина.