The Bad Boy

Глава 6-Прошка?

Той взе якето и раницата си и тръгна към изхода. Ние станахме и затичахме надолу по коридора, за да не забележи, че сме ги наблюдавали. Скрихме се зад ъгъла и отново започнахме да гледаме към стаята. Той излезе от стаята ядосан със юмрук стиснал якето си. Спря пред стаята и си пое дълбоко въздух. Издиша след няколко секунди и отново тръгна по пътя си. Телефонът ми изпищя. Можеше да нямаме много пари, но нямаше как да пропуснем да си вземем готини телефони. Написах паролата си и той се отключи. Видях, че имам съобщение. Натиснах иконата и започнах да чета. Оливия гледаше във телефона ми с голямо любопитство.

Хей, търся те като луд! Кажи ми къде си! Трябва да поговорим!

Съобщението беше от Джъстин. Погледнах Оливия, за да видя какво ще каже.

-Категорично НЕ!-просъска през зъби тя.

-О, хайде де...

-Не! Видя какво стана преди малко!

Въздишах в съгласие и отговорих на съобщението му.

Не мога да говоря с теб точно в този момент.

Тя ме хвана за рамото и ме поведе към стаята имахме пет минути до началото на часа. Стигнахме пред стаята и влязохме вътре. Имаше само две места. Джъстин стоеше сам и беше навел глава към земята. На лицето му бе изписано съжаление. Изведнъж вдигна глава и скочи от стола си. Тръгна към мен. Оливия ме бутна по рамото. Всички гледаха нашия цирк. Той се спря на няколко крачки от мен.

-Може ли да поговорим?-попита ме той.

-Не!-отговори Оливия вместо мен.

-Никой не говори с теб! Ясно ли ти е?-извика той.-Хайде Сара моля те ще ти обясня всичко.

Извъртях глава към вратата и той ме дръпна натам.

-Какво правиш бе?-извика Оливия.

-Няма нищо.-успокоих я аз.

Излязохме от стаята и се спряхме на няколко крачки от вратата. Той хвана ръцете ми и ме притегли към себе си. До началото на часа имаше само една минута.

-Прости ми. Прости ми за всичко, което си чула или си видяла. Не искам да те нараня.

-Правиш втора грешка само за един ден. Видях точно какви ги вършихте, а като си помисля, че щях да изляза с теб...Направо ми се повдига от теб.

Учителката закъсняваше с няколко минути.

-Сара... наистина искам да изляза с теб. Искам да те опозная и ти да опознаеш мен.