Глава 29-Мир

481 54 2
                                    

Всички се вцепенихме. Не вярвахме на очите си.

-Не е възможно!-извика Кейлъб.-Ти си мъртъв.

Марк се усмихна и се приближи към Кейлъб.

-Или ви оставих да си мислите така. Какво да не мислиш че ще се предам толкова лесно? Всичко беше планирано от самото начало.

-Какво искаш да кажеш?-попита Джъстин като от гърлото му се долови глухо ръмжене.

-Съюзих се с вампирите още в мига в който дойдоха тук. Всички вие ме мразехте.

-Марк ние не те мр....

Марк изръмжа и прекъсна Кейлъб.

-Спести си го. Не сме дошли да се бием.

-А за какво сте тук?-попита Кейлъб толкова спокоен, че чак се изненадах на спокойствието му.

-Тук сме, за да сключим договор. Искаме да има мир между нас.

Кейлъб вдигна ръка и направи знак на вампирите зад Марк да изчакат. Тръгна напред следван от Джъстин и Арън. Говориха толкова тихо, че дори не разбрах какво казват. След около 3 минути се върнаха обратно на местата си и Кейлъб каза:

-От къде да сме сигрурни, че казвате истината и това не е капан?

-Ами няма от къде. Просто ми се довери.-каза Марк.

-Добре. Да речем, че казвате истината и наистина искате да сключим мир. Какво ще стане след това?

-Ще живеете спокойно без страха, че някой ден ще ви нападнем. Няма да има повече битки. Всички ще живеем в спокойствие.

Кейлъб се обърна към Джъстин и Арън. Те също се обърнаха към него, а след това кимнаха. След това погледна Марк.

-Добре! Съгласни сме.

-Какво?-изкрещя Кимбърли.-Не можем да им вярваме!

-Млъкни Кимбърли!-извика Кейлъб.

-Но само ако някой от вас посмее да развали мира и се обърне срещу нас...ще му откъсна главата със собствените си ръце!

Марк се обърна към вампирите. Те кимнаха и той се обърна отново към Кейлъб.

-Добре! Имаме ли сделка?

-Да!-каза Кейлъб и протегна ръка към него. Марк също протегна неговата, а след това ги сключиха в здрава хватка.

Марк се обърна и тръгна, а вампирите го последваха. Кейлъб се обърна към Кейла и я погледна с яростен поглед.

-Ти знаеше ли за сделката на Марк с вампирите?

-Не...кълна се, че не знаех.

-Добре!-отговори Кейлъб.-Хайде! Всички се прибирайте!-нареди той и ние го послушахме.

Вече бе започнало да се стъмва. С Джъстин влязохме в къщата.

-Ерик?-извиках.

Той излезе от спалнята и ме прегърна.

-О, Сара...ти си жива?-с Джъстин започнахме да се смеем.

-Спокойно Ерик. Мислиш ли, че ще позволя нещо да се случи на сестра ти?-той също ме прегърна.

-Аха...ти не пипай! Не забравяй, че още съм ти сърдита!

-Хайде стига де! Съжалявам! Колко пъти трябва да го кажа?

Усмихнах се.

-Един път беше достатъчен. Просто исках да те подразня малко.

-Ах ти!-извика Джъстин. Вдигна ме и ме метна през рамо.

-Е...аз ще тръгвам. Ще ви оставя на саме.-каза Ерик и ми намигна. И двамата с Джъстин започнахме да се смеем, а той излезе от къщата.

Джъстин ме понесе към спалнята и ме хвърли на леглото....

...............................................

Здравейте хора!
Надявам се главата да ви е харесала.
Ако е така гласувайте и коментирайте.
Обичам ви! ❤

The Bad BoyWhere stories live. Discover now