The Bad Boy

Глава 7-Отново разделени

Всичко около мен беше изчезнало. Бяхме само аз и той. Никой друг. Толкова бях щастлива, макар, че знаех, че не трябва да бъда.
Той се отдръпна и погледна зад мен. Зад нас приближаваше някой, който и да беше този някой със сигурност не беше доволен от това, което се случи между нас.
Бях готова да се обърна, когато човекът ме хвана за ръката и ме хвърли зад себе си.
Вдигнах глава и видях кой е. Но защо? Очите ми се отвориха широко. Защо би го направил?
-Ерик! Какво правиш?- извиках.
-Ти да мълчиш!-извика той след мен.-Ще се разправяме вкъщи!
Джъстин го гледаше мрачно. Сякаш искаше да го разкъса. Открих третата страна на Джъстин.
-Да не си докоснал сестра ми повече!-думите излязоха бързо от устата на брат ми.
Джъстин се изсмя. Беше един съвсем различен човек. Човек който не познавах. До сега.
-Хей костюмарче, няма да се месиш в живота ми и този на сестра ти!-Джъстин се разтрепери, но не от страх, а от гняв. Стискаше ръцете си във юмруци.
-Копеле нещастно!-извика Ерик и заби юмрука си в носа на Джъстин.
-Не!-изкрещях.-Ерик моля те не дей!
Джъстин се изсмя отново и удари коляното си в корема на Ерик.
Ерик изкимтя от болка. Приви се на кълбо. Толкова се изплаших.
-Ерик нее!-изкрещях отново.
Той беше на земята и викаше от болка. Отидох до него и повдигнах главата му.
-Всичко ще е наред. Обещавам!-сълзите ми потекоха и имах чувството, че съм във локва от сълзи.
Поставих ръце върху корема му и погледнах Джъстин. Боже Господи. Очите му сияеха в искрящо жълто и върху пръстите наръцете му се бяха появили остри като бръснач нокти. Затворих очи за момент и когато ги отворих сияещине очи ги нямаше и вместо тях се бяха появили кофевите очи, които познавах. Ръцете му отново бяха нормални и аз помислих, че просто халюцинирам заради стреса.
Извадих телефона от джоба си и със разтреперани ръце набрах номер и след 10 минути пристигна линейка. Джъстин си тръгна без дори да се извини. Качиха Ерик на една количка и го понесоха към линейката. Влязох след тях и линейката ни откара в болница.
След няколко минути бяхме във болницата и Ерик беше на скенер.
Обикалях във чакалнята напред, назад, докато лекарят не излезе от стаята. Затичах се към него и го погледнах разтревожено.
Той ме погледна и ми каза:
-Не е сериозно. Няма тежки наранявания и счупени кости. Ударът наистина е бил силен. Има размеснени кости, но ги наместихме на мястото им. Ще се оправи, просто трябва да си почива и да не се натоварва.
Въздишах успокоена.
-Благодаря ви много!-казах.- Кога ще може да се прибере вкъщи?-попитах.
-Още сега!-каза лекарят.
-Какво ви дължа?-попитах.
-Нищо. Има късмет, че е добре. Просто го прибери вкъщи. -той влезе във стаята и го постави в количка, за да може да го прибера до вкъщи по-лесно. Той го изведе навън и аз се втурнах към него. Прегърнах го доста селничко
-Ау!-изпъшка той.
Отдръпнах се и казах:
-Съжалявам!
Той ме погледна и се усмихна лениво.
Поведох го към вкъщи и не след дълго стигнахме пред къщата. Отворих вратата и влязохме. Заведох го в неговата стая и го поставих на леглото. Доста сила вложих докато го вдигах.
-Искаш ли да хапнеш?-попитах го.
-Да, малко съм гладен.
-Добре.-казах и излязох от стаята.
Отворих почти разбития хладилник и погледнах вътре. Имаше само стар, мухлясал сандвич. Взех пари от купата за спешни случаи и тръгнах към магазина.
Отворих вратата на супермаркета и взех една количка. Гледах по витрините и взех храна за цял месец.
Платих на касата. Излезе ми доста скъпо. Сложих нещата във плик и потеглих обратно към вкъщи.
Влязох вътре в къщата и извадих всички неща на масата. Подредих ги в хладилника и във шкафа и изадих единствената тава, която имахме. Ерик работеше. Имаше добра заплата, но ни трябваха по спешни неща отколкото тави.
Прочетох рецепти от телефона и започнах да правя лазаня.
Подредих във тавата блатове за лазаня, два вида сос, гъби, кашкавал, кайма и много други съставки.
Сложих тавата във фурната. След 20 минути аромата на лазаня беше облял цялата кухня. Никога не бях яла лазаня. Нямах търпение да опитам. Отворих фурната и реших, че трябва да постои във фурната още малко.
След още 10 минути я извадих и поставих тавата върху дървена дъска. Изчаках малко за да изтине. След това срязах две парчета и ги поставих във две чиний. Взех две вилици и ги поставих отстрани във чинийте. Понесох ги към стаята на Ерик. Влязох вътре и казах:
-Имаш ли нещо против ако вечерям заедно с теб?-попитах развеселено.
-Разбира се, че не.-отговори ми той и се усмихна.
Подадох чинията му и надигнах главата му, за да може да яде по-лесно.
Седнах на стола до леглото му. Взех вилицата си и откъснах малко парче със нея. Понесох го към устата си и го лапнах. Беше много вкусно.
-Ти ли го направи?-попита Ерик очудено.
-Съмняваш ли се в мен?-попитах го и се засмях.-време е и аз да се грижа за брат си както той за мен.-казах.
Той се засмя и каза:
Вярвам, че след 1 час вече ще ти писне да ме обслужваш.-каза той, а на лицето му се появи лукава усмивка.
-И аз така смятам, но ще се опитам да издържа.
-Повярвай ми. Няма да издържиш!
Погледнах го начумерено и се съгласих със него.
Той набързо изяде лазанята си ми подаде чинията си. Аз го погледнах нагриво и ипъшках.
-Казах ти!-каза той и се ухили зад гърба ми.
Отидох към кухнята и изядох и своята лазаня. Станах от стола и се запътих към мивката, за да измия приборите.
Пуснах водата и започнах да ги търкам със гъбата.
- Донеси ми вода!-провикна се Ерик от другата стая.
-Ще си умра тук-казах леко надявайки се да не ме чуе.
-Чух те!-предупреди ме той.
Отново изпъшках и налях вода във една чаша. Занесох му я и отново надигнах главата му, за да отпие.
-Благодаря.-каза той и аз отново отидох в кухнята.
Отново се запътих към мивката, за да довърша работата си.
Пак започнах да търкам чинийте, след което ги поставих върху една кърпа, за да попие водата. Изтрих ръцете си във друга кърпа, която беше скъсана и леко изгоряла на няколко места.
Тъкмо си изтрих ръцете, когато на вратата се почука и аз се стреснах.
Тръгнах към вратата и се спрях за няколко секунди пред нея. Когато вече бях готова да я отворя дръпнах бравата. Погледнах нагоре и видях Джъстин, човекът който най- малко исках да виждам в този момент..
....................................
Здравейте! Ето я и 7 глава.
Отново е малко филмарско.
Надявам се да ви хареса😘