The Bad Boy

Глава 17-Иска ми се да не те бях срещала

Гледна точка Джъстин:

-Сара?-попитах.

Тя започна да се оглежда наоколо. Гледаше ме объркано. Сякаш не ме познаваше.

-Сара?

-Коя е Сара?-попита тя. Все още ме гледаше объркано.

-Как така коя е? Сара, не се шегувай!

-Добре де хвана ме.-каза тя и започна да се смее.

-Боже мой, изкара ми ангелите.-казах и я прегърнах.

-Ау, ау стискаш силничко.

Гледна точка Сара:

Джъстин се отдръпна от мен, погледна ме накриво и пак ме прегърна.

-Какво ти става?-попитах.-Просто припаднах. Това е!

-Сара ти не просто припадна. Беше в безсъзнание 5 часа.-каза той.

-Какво? Шегувате се, нали?

Той ме гледаше с присвити очи. Бях изморена. Имах чувството, че Джъстин крие нещо от мен. Катрин гледаше притиснено и вече знаех, че става нещо. Когато погледнах Кейлъб, той дори не ме погледна в очите. Просто наведе глава надолу, а след това се обърна и излезе отвън, където го чакаха другите от глутницата. Отново се обърнах към Джъстин.

-Ще ми кажете ли какво става?-гледах ту към Джъстин, ту към Катрин.

-Ами...ти...ти

-Джъстин, стига с недомлъвките! Казвай каквото имаш да ми казваш!

-Добре! Кейлъб каза, че тялото ти отказва да приеме върколака в теб и до няколко трансформации по пълнолуние можеш да умреш, освен ако не измислим начин как да го спрем.

Очите ми се отвориха широко и сложих ръка на устата си.

-Какво?-извиках.-Нали казахте, че всичко ще е наред?

-Сара не знаехме, че ще стане така.

Станах и тръгнах към вратата.

-Сара, аз съжалявам!-извика Джъстин.

-Знаеш ли какво? Иска ми се да не те бях срещала. Животът ми щеше да е 100 пъти по-хубав от сега. И нямаше да се притеснявам, че скоро ще умра защото съм върколак. Трябваше просто да ме оставиш да умра. Мразя те за това, което ми причини!-виках колкото се може по-силно.

Сълзите ми бяха като фонтан и не спираха. Бях изплашена и също така нараних Джъстин. Той не заслужаваше това. Думите просто излязоха от устата ми. Понякога не се замислям за това, което казвам. Просто трябваше да ме остави да умра. Излязох от стаята и започнах да тичам в гората. Това беше хубавата страна в това да си върколак. Природата.

Гледна точка Джъстин:

Очите ми се напълниха със сълзи и се троснах на леглото. Аз съм виновен...аз съм виновен за всичко. Мама се приближи и седна до мен. Винаги беше до мен, когато имах нужда. Прегърна ме с една ръка и облегна главата си на рамото ми. Думите, които Сара ми каза бяха много силни и с право ми ги каза. Беше права.

-Джъстин, тя не мислеше това.

-Напротив. Права е.-отвърнах.

-Тя просто беше изплашена и не знаеше какво говори. Остави я да помисли. Всичко ще се оправи.

Обърнах се към майка ми обнадеждено и тръгнах към вратата. Кейлъб и другите бяха на поляната до лагера. Тръгнах на там без да се замислям какво ще стане и дръпнах Кейлъб за рамото. Той се обърна и бяхме лице в лице. Другите гледаха притиснено и отстъпиха назад.

-Джъстин, какво има приятел?-попита Кейлъб леко усмихнат, но моето изражение не беше толкова весело. Направо си беше мрачно.

-Ще намериш начин да спасим Сара!-извиках.

-Джъстин не знам дали има начин.

-Тогава търси! И докато не откриеш начин не спирай да търсиш!

-Добре ще се опитам.-отговори Кейлъб.

-Не искам просто да се опитваш. Искам да дадеш всичко от себе си!-Кейлъб погледна надолу и видя ноктите ми. Бяха огромни.

-Джъстин успокой се. Обещавам, че ще направя всичко възможно.

Обърнах се и тръгнах обратно към къщата.

Гледна точка Сара:

Не знам от колко време тичах, но това ме успокояваше. Просължавах да тичам, докато телефонът ми не звънна. Спрях и го извадих от джоба си. Отново беше непознат номер и мисля, че се досетих кой беше. Вдигнах.

-Ало?-казах.

-Сара, пак съм аз. Майка ти.

-Е, и?

-С баща ти много се извиняваме, че те оставихме.

-Май забравяш, че имам и брат.

-Как е Ерик?

-Какво ти пука? От къде изобщо знаеш имената ни? Оставихте ни когато бяхме бебета.

-Моля те, нека се срещнем. Нека ти обясня.

-Добре! Къде?

-Ще ти пратя адреса.

Тя затвори, а аз прибрах телефона си в джоба. Нямах търпение да чуя историята на "майка ми". Усмихнах се, а очите ми проблеснаха.

......................................

Здравейте хора!
Надявам се новата глава да ви хареса.
Гласувайте и коментирайте