The Bad Boy

Глава 26-Напрежение

Лицето на Оливия почервеня, а краката ми се подкосиха. Погледнах към вратата, сложих кичур от косата си зад ухото си и се заслушах. Беше на няколко крачки от вратата, когато спря, за да говори с Кейлъб.

-Какво...какво става по дяволите?-извика Оливия.

-Шштт! Млъкни!-изсъсках.

Хванах китката й и отворих прозореца в спалнята. Погледнах през него, за да се уверя, че няма никой и излязох.

-Хайде! Побързай!

Оливия се покачи на прозореца и излезе. Вратата на къщата се отвори и Джъстин започна да ме вика. Обърнах се към Лив и я бутнах, за да започне да тича. Тя с изплашено изражение разбра намека ми и тръгна, а аз тичах след нея. Телефонът ми започна да звъни. Вдигнах.

-Къде си по дяволите? До преди малко беше тук.

-Аз..аз отидох до града, за да купя храна..

-Сара, защо ме лъжеш? Има предостатъчно храна.

-Аз...не мога да говоря точно сега!

-Разбирам защо...надушвам приятелката ти. Мислеше, че ще се измъкнете просто ей така?

-Джъстин моля те...тя няма да каже на никого...

-От къде може да си толкова сигурна?

-Аз..не мога.

-Така си и мислех...с Арън тръгваме по следите ви. Стойте там, където сте и може би ще се разберем.

-Може би..?

Той затвори и аз погледнах Оливия, която се беше разтреперила, задъхана и не можеше да помръдне.

-Бягай!

-Сара...не мога повече...

-Как така не можеш? Нали тренираше лека атлетика, когато беше на 12?

-Да, но се отказах на петия ден, защото ме мързеше твърде много.

-Типично за теб...сега трябва да се махаме оттук, но първо...

-Първо какво?-попита.

Наведох се и събрах кал в ръката си. Разтърках я по лицето и дрехите си.

-О мамка му! Кимбърли ще ме убие за това...

-Мамка му кучко! Какво правиш?-извика.

-Знаеш, че мразя, когато ме наричаш така..-изцапах я с кал по лицето и тя изпищя.

-Майната ти! Спри!

-Оливия млъкни...опитвам се да помогна!-извиках.

-Как? Като ме мажеш с кал? Ужасно е! С какво ще помогне това?

-Така ще си набавим време...по-трудно ще ни надушат, като се изцапаме с кал...просто го направи, защото нямаме много време с мръкнало като теб...

-Хей, не съм мрънкало...

-Ето сега виждаш ли за какво ти говоря?

-Изобщо не разбрах за какво ми говориш, но мисля, че ще е по-добре да те послушам..., но само този път...

Тя взе кал в ръцете си, въздъхна и с отвратена физиономия започна да маже дрехите си. Оглеждах гората и се вслушвах и за най-малкия звук.

-Може ли малко по-бързо?

Тя ме погледна присви очи, обърна се и тръгна. Излязохме от гората и тръгнахме по улиците, за да избягаме възможно най-далеч от Джъстин и Арън.

-Спрете!-извика познат мъжки глас. Обърнах се и видях снройната фигура на Арън и русата му коса, вдигната в перчем, стояща пред мен.

-Оу...явно тъпата кал не е помогнала особено...-каза Оливия и въздъхна.

-Никъде няма да ходите!-изсъска Арън.

..........................................

Здравейте хора!
Надявам се главата да ви хареса и ако е така гласувайте.❤