The Bad Boy

Глава 22-Заминаването

1 седмица по-късно:

Днес е денят на заминаването. От една седмица не бях виждала Джъстин. Няколко пъти се опитах да се свържа с него, но не отговаряше на обажданията ми. Приготвях багажа си. Сгъвах както и стари дрехи така и новите, които Джъстин ми подари. Последното нещо, което прибрах в куфара си беше страхотната синя рокля и сините обувки. Ерик влезе в стаята с куфара си. Оказа се, че майка ни беше поканила и него.

-Готова ли си да тръгваме?

-Само още нещо.-отвърнах

Извадих телефона от джоба на дънките си. Набрах номера на Джъстин и се заслушах. Без отговор...само и единствено гласова поща.

"Джъстин е! Щом не вдигам значи не мога да говоря сега! За това спрете да ми звъните, докато не ви потърся аз! Сега оставете съобщение след сигнала."

Започнах да говоря тихо.

-Хей! Аз съм...искам да знаеш, че самолетът ми излита след 30 минути. Исках да се видим лично и да ти обясня всичко, но явно не искаш да ме чуваш или виждаш. Майка ми не иска да се чувам с теб. Казва, че ме резсейваш. Явно и ти не искаш да ме чуваш така, че ще ти кажа само "Чао". Искам да знаеш, че те обичам!

Записването спря и се обърнах към Ерик със сълзи на очи. Той се приближи към мен и ме прегърна. Започнах да плача повече и повече.

-Той също те обича, Сара! Сигурен съм. Всичко, което преживяхте...

-Няма да спре да ми се сърди...аз...беше ме страх как ще реагира като разбере...

-Знам...знам. Сега трябва да тръгваме или ще изпуснем самолета.

-Хайде!-отговорих хлипайки.

Взехме куфарите си и излязохме от къщата. Заключихме вратата и тръгнахме. Когато излязохме от гората на пътя ни чакаше такси. Вътре стоеше майка ни и ни чакаше. Седнахме на задните седалки.

-Готови ли сте?-попита тя, а ние само кимнахме.

Таксито потегли, а аз само гледах през прозореца със сълзи в очите. Дори не успях да се сбогувам с Оливия... Това зверче моного ще ми липсва...Целият град ще ми липсва.
Таксито ни остави пред летището. Двамата с Ерик слязохме, а майка ни остана, за да плати. Влязохме в огромната сграда и отидохме да си купим билети.

-Три билета за Ню Орлиънс моля!

-Ей сега!

Майка ми взе билетите, подаде ни ги, а след това плати. Тръгнахме към пистите, за да се настаним в самолета. Обърнах се назад, сякаш имах чувството, че някой ме наблюдава, а не кой да е, а Джъстин. Но когато се обърнах зад мен имаше само непознати лица. Обърнах се напред и въздъхнах. Излязохме на пистата и продължихме да вървим към нашия самолет. Бях готова да подам билета си на стюардесата, когато нечии глас ме извика и аз се обърнах.

-Сарааа!

-Джъстин?-затичах се към него.

-Госпожо! Трябва да се качвате в самолета!-викаше стюардесата зад мен, но не ми пукаше. Джъстин протегна ръце и аз се хвърлих в прегръдките му.

-Мислеше, че няма да се сбогувам с любимата си?

-Джъстин? Мислех...мислех, че няма да дойдеш.-той прокара пръсти в косата ми и ме погледна в очите.

-Значи си много глупаво момиче щом си го помислила!

-Последно повикване за самолет номер 165 за Ню Орлиънс.

-Аз трябва да вървя.-той ме стисна в прегръдката си.

-Разбирам защо не ми каза, но моля те остани. Не ме оставяй...моля те не си тръгвай...обичам те!

..................................................

Здравейте хора!
Надявам се новата глава да ви хареса.
Обичам ви!❤