The Bad Boy

Глава 16-Тя може да умре

Надигнах глава нагоре и погледнах към тъмно сивия таван. Ослушах се за ръмжене или викове, но не чувах нито едно от двете. Обърнах се с лице към Джъстин, който продължаваше да дърпа веригите, оковани около ръцете му. Бяха минали часове. Болката отново премина през мен и извиках. Джъстин рязко се обърна към мен и жълтеникавите му очи се впериха в мен. Дишането му се забави, дългите нокти се прибраха. Очите му отново станаха кафеви.

-Сара...

-Всичко е наред...наред е.-той се усмихна и не след дълго острите му зъби също се скриха.

-Как е възможно това?-попита той, вперил очи в мен.

-Кое?-попитах.

-Не си се преобразила цяла нощ. Как?

Вдигнах рамене. И двамата обърнахме глави към вратата на гаража, когато чухме някой да отключва. Вратата се отвори, а на нея се появи Кейлъб. Беше гол до кръста. По гърдите му имаше прясна кръв.

-Какво по...

Кейлъб влезе навътре в гаража и премахна оковите ни. Изправих се на крака.

-Всичко е наред...тръгнаха си. Имахме късмет този път.

-Мъртви?-попита Джъстин.

-Само един.

-Кой?

-Марк.-отговори.

-Шибаното му копеле...хаха така му се пада!-извика Джъстин.

-Джъстин!-казах.-Не говори така за...

Изведнъж краката ми се подгънаха. Нямах контрол на тялото си и изобщо не го усещах. Джъстин ме хвана и погледна притеснено към Кейлъб. Очите ми се затвориха и мозъка ми ме отведе в дълбоки мисли.

Гледна точка Джъстин:

Какво става с нея?-извиках.

Кейлъб ме погледна объркано и повдигна рамене. Вдигнах Сара на ръце и я понесох към къщата. В мигът в който излязох ми се прииска да не го бях правил.
Зелената трева беше станала червена. Безжизненото тяло на Марк бе потънало в кръв. Брук се беше надвесила над него и плачеше. В очите й се четеше страх. Селяните бяха на прозорците на къщите си и гледаха какво се случва навън. Майката на Марк изкочи от къщата им и прегърна тялото на сина си. Сега исках да си върна думите назад. Слънцето тъкмо изгряваше. Кейлъб ме побутна и излязох от мислите си. Погледнах Сара. Беше пребледняла. Поведох я към къщи. Кийлъб отвори вратата и я оставих на леглото. Майка ми влезе в стаята и погледна към Сара. Очите й се разшириха и тя притича към нас.

-Тя да не би...?

-Не, майко не говори така!-сълзите бяха готови да се стечат от очите ми.

Разказах всичко на Кейлъб. Как не се бе преобразила цяла нощ. Той не пожела да повярва на думите ми, но после се съгласи с тях. Той обмисли това, което му казах, а след това каза:

-Тялото й се бори с трансформацията, Джъстин.

-Как така?-попитах. Той замълча.-Какво искаш да кажеш, Кейлъб?

-Искам да кажа....искам да кажа, че тялото й не иска да бъде трансформирано. Чел съм за това в стари книги, но мислех, че това е просто легенда.-каза.-Не знам дали има начин с който да го спрем. Съжалявам Джъстин, но ако продължава така може да умре...

Този път вече не можах да здържа сълзите си и те потекоха по бузите ми. Без да се замисля излязох отвън и седнах на земята. Сълзите ми не спираха. Майка ми излезе и седна до мен.

-Синко, тя ще се оправи. Всичко ще бъде наред...

-Не мога...не мога да изгубя още един човек, който обичам...аз просто не мога.

-Знам миличък, знам...

-Всичко това е по моя вина...аз съм виновен за всичко!

-Ако не беше взел това решение сега тя щеше да бъде мъртва.

-И в най-скоро време ще бъде!-изкрещях.-Не трябваше да я въвличам във всичко това.

-Не се обвинявай за всичко. Кейлъб ще намери начин да я спасим.

-Ами ако не успее? Ами ако я изгубя завинаги? Няма да си го простя!

-Ще успее.

Замислих се и снанах на крака. Влязох в къщи и зачаках моята любима да отвори очи. Гледах към часовника и броях минутите...часовете... Почти изгубих надежда, но последния път в който я погледнах тя се размърда и отвори прекрасните си очи.

-Какво става? Къде съм?

......................................

Здравейте хора!
Да, знам, че се забавих с тази глава, но в последните няколко седмици нямах време и имах здравословен проблем....и да няма да ви тормозя с моите глупости...
Надявам се главата да ви хареса.
Гласувайте и коментирайте!
Обичам ви!❤