The Bad Boy

Глава 28-Завръщане

Оставих Оливия у тях, а след това се върнах в лагера. Джъстин ме чакаше, седейки на една от пейките около все още незапаления огън. Приближих се със сърдито изражение.

-Сара?

-Какво искаш? Защо не изпратиш Арън след още някой невинен, а?-изсъсках.

-Съжалявам! Някой иска да те види.

Погледнах го с присвити очи. Той тръгна напред, а аз го последвах. Заведе ме зад къщите, където имах неприятни спомени...с Марк. И когато се спряхме и се огледах видях Ерик. В ръцете му имаше два куфара. Косата му беше разрошена...може би от пътуването.

-О Боже...Ерик...-затичах се към него. Той хвърли куфарите на земята и ме улови в меча прегръдка.-Какво стана? От кога си тук?

-Днес пристигнах. Тази жена е луда!

-Аз казах ли ти?

-Мразя когато си права!- каза той, а аз се усмихнах самодоволно.

-Хайде да влезем вътре! Има достатъчно място за всички ни.-каза Джъстин. Приближи се към нас, взе куфарите в ръцете си и тръгна към входа на къщата. Обърна се към мен и ми се усмихна.

-Какво се смееш? Няма да ми мине толкова лесно!-нацупих се.

-Да знам! Ти си инат. Все пак трябваше да опитам.

-Вие двамата да не би да сте скарани?-попита Ерик и ме погледна. Кимнах.

Влязохме вътре. Джъстин остави куфарите на земята. Кейлъб влезе вътре и го извика. Не разбрах точно какъв проблем има, но ще ми кажат по-късно. Ерик откопча ципа на единия куфар и извади роклята, която Джъстин ми бе подарил.

-Мисля, че би си я искала обратно.

-О Ерик! Благодаря ти!-прегърнах го.

-Нося ти и другите дрехи, но мисля, че това би го искала най-много.

-Ти си най-добрия! Сега ела да ми помогнеш да подредя дрехите си в шкафа!

-Разбрано!-каза той и започна да се смее.

Тъкмо започнахме да подреждаме, когато на вратата се почука. С Ерик се спогледахме, а след това отидох да отворя. Беше Брук. Поканих я да влезе и тя седна на стола.

-Разбрах, че брат ти Ерик се е върнал от Ню Орлиънс.-тя се усмихна и в същия момент Ерик влезе в стаята. Тя го погледна и стана от стола си с широка усмивка.-Здравей! Мисля, че не сме се запознали лично.

-Здрасти! Ами не сме.-каза той и също се усмихна. Вдигна ръката си във въздуха, за да се здрависат. Брук я улови.

-Аз съм Брук.

-Ерик.-отвърна той.

-Брук! Хайде!-чу се гласа на Кейлъб.

-Ами аз трябва да тръгвам.-каза тя и се усмихна.- Беше ми приятно Ерик!

-На мен също.-тя излезе и той се обърна към мен.

-Мисля, че Брук те харесва. Но тя май беше заедно с Арън. Или скъсаха? Оплетох се вече.-казах, а Ерик започна да се смее.

-Дори и да бяха скъсали с Арън...ако изобщо са били заедно, аз си имам приятелка.

-О хайде стига глупости! От кога не сте излизали заедно? Може би тя вече си има друг. Ако Брук наистина те харесва значи имаш късмет.-казах.

-Защо?-попита той.

-Трябва да я опознаеш, за да разбереш.-казах и му намигнах.

-Това нещо като намек ли беше?- попита, присви очи и в крайчетата на устните му започна да се уформя усмивка.

-Може би...

Кимбърли отвори вратата толкова рязко, че и двамата подскочихме.

-Какво става?-попитах.

-Приготви се за първата си битка Сара! Те са тук! Върнаха се.

Обърнах се към Ерик.

-Стой тук! Не мърдай каквото и да става! Ясно?

-Сара не мога да ти позволя....

-Просто не излизай, докато всичко не приключи!-той кимна.-Заключи вратата след мен! Макар, че ако решат да влязат няма да ги задържи много.

Излязох, надявайки се че всичко ще приключи бързо. Наредих се в редицата до: Кейлъб, Джъстин, Арън, Кимбърли, Брук и Кейла и зачаках пристигането им. Всички се спогледахме и си кимнахме един на друг. Чу се шум съвсем близо до нас. Всички застанахме в бойни позиции и изръмжахме по едно и също време. Всички се показаха на дневната светлина и го видях...

-Не е възможно!-каза Джъстин.

-Липсвах ли ви кучки?

...........................................

Здравейте хора!
Надявам се новата глава да ви хареса.
Обичам ви!❤