The Bad Boy

Глава 21-Ню Орлиънс

Станах от мястото си и тръгнах към Ерик и майка ми. Бях ядосана. Тя ми беше обещала, че няма да го търси.

-Какво правиш тук с Ерик? Казах ти да не го търсиш откачалко!

-Сара?-Ерик ме огледа хубаво.-Какво правиш тук?-попита.

-Аз ли какво правя? Ти какво правиш тук с нея?

-Сара успокой се!-каза майка ми с тих глас.

-Да се успокоя? Имахме сделка! Даваш ми лека и стоиш далеч от Ерик, а аз идвам с теб. Така се разбрахме, нали?

-Моля?!?-извика Джъстин.-къде ще ходиш с нея?

-Джъстин аз...

-Попитах...къде ще ходиш с нея?-изкрещя и лицето му почервеня. Очите му проблеснаха.

-Ню Орлиънс.-отвърна майка ми вместо мен.

-Не попитах теб!-изкрещя в лицето й, а след това се обърна към мен.-Ти побърка ли се? Кога смяташе да ми кажеш? Кога?

-Джъстин съжалявам!

-Изобщо не ми се извинявай! Не искам да те слушам!

-Джъстин...-извиках, но той тръгна към изхода.-Моля те! Не ме оставяй! Джъстин...-тръгнах към него, но краката ми сякаш отказваха да вървят.

Паднах на колене. Не можех да вървя. Сякаш някой бе пробол сърцето ми със сребърен нож. Тази сделка беше глупава и съжалявам, че го разбрах чак сега. Сълзите се стичаха по бузите ми като водопад. Ерик беше обвил ръце около мен и се опитваше да ме успокои, но не. Не се получаваше. Болката от раздялата ме прониза и усетих как очите ми проблясват. Дългите нокти изскачат изпод кожата ми.

-Мисля, че изпада в безсъзнание!-чух Ерик как вика. Последното, което видях преди да затворя очи бяха всички хора от ресторанта надвесили се над мен, за да видят какво става.

........................................

Когато отворих очите си бях в болница. Защо им е на тези побърканите да ме водят в болница? Все пак съм върколак, нали? Мога да се лекувам сама. Когато Ерик видя, че се събуждам скочи от продъненото кресло в един от ъглите на стаята и тръгна към мен.

-Джъстин...той...той тук ли е?

-Отказа да дойде. Звучеше притеснен, но все пак отказа.

-Той ми е бесен, нали?

-Ами то и аз съм ти бесен.

-Съжалявам!

-Нямаш вина.-каза той, но дълбоко в себе си знаеше, че аз съм виновна.-Грейс ти даде лека.

-Коя е Грейс?-попитах.

-Майка ни.-отговори. Всъщност не знаех, че се казва така.

-Как така ми е дала лека? Как е станало?

-Носеше го в чантата си. Сякаш е знаела, че тази вечер ще те срещне, за да ти го даде. Беше под формата на течност в спринцовка. В момента тече във вените ти. Тя каза, че би трябвало до няколко дни да проработи.

-Благодаря!-казах.

-За кое?

-Че винаги си до мен, въпреки, че аз не винаги го правя. Ти си най-страхотния брат! Благодаря, че те има!

-Винаги ще съм до теб. Дори и да не си постъпила правилно, аз винаги ще съм до теб.

Усмихнах се. Сега...сега само се чудех как да кажа на Джъстин, че след седмица заминавам, въпреки, че си мисля, че никога няма да ми прости за това, което направих.

..........................................

Здравейте хора!
Надявам се новата глава да ви хареса.
Обичам ви!❤