The Bad Boy

Глава 15-Пълнолунието

Главата ми се замая. Джъстин ме хвана и ме поведе към белезниците. Постави ме на земята в седнало положение и започна да закопчава белезниците на ръцете ми. Започнах да дишам тежко. Цялото тяло започна да ме боли. Усетих силна тръпка по гръбнака ми и изпищях.

-Какво става с мен?-извиках.

-Трансформираш се, Сара.-каза той.-Всичко ще бъде наред.

Той започна да се гърчи по пода и в този момент влезе Арън. Той завърза ръцете му със стоманените синджири. Джъстин започна да се тегли и Арън отстъпи назад.

-Какво му става?-попитах с дрезгав глас, мятайки се по пода от болка.

-Той също се трансформира. Все още не може да контролира трансформацията си.

Арън чу викове отвън и побърза да излезе. Чу се само как завърта ключа на стоманената врата. Погледнах Джъстин, който вече се беше преобразил и зачаках цялата болка да мине през мен и да се преобразя, но болката не изчезваше. Сякаш нещо задържаше върколакът в мен да излезе на яве. Джъстин се преобрази за няколко секунди, а аз вече го правя за 10 минути. Болката не изчезваше. Чувах виковете на всички отвън. Вампирите бяха тук, а аз и Джъстин не можехме да помогнем с нищо по въпроса. Той се дърпаше от оковите, но напразно. Беше силен, но Кейлъб беше взел здрава стомана. Не се опитвах да се измъкна от белезниците. Просто стоях и се гърчех на земята, когато болката минаваше през мен.

Гледна точка Кейлъб:

Беше оспорвана битка. Те бяха повече от нас. Трябваха ни Джъстин и Сара. Всичко е било нагласено. Избрали са точно тази нощ, заради пълнолунието. Знаели са, че има върколаци, които не могат да се контролират и са ни измамили. Кейла се биеше с нас. Биехме се с всички сили. Давахме всичко от себе си, но все пак изгубихме Марк. Той беше един от най-добрите върколаци в тази глутница, но ето, че вече не бе сред нас. Нещата се случват толкова бързо, че не можем да разберем кога е станало всичко. Нямахме време за расейване. Продължавахме да се бием. Чуваха се виковете на Сара и Джъстин, които ни разсейваха още повече, а вампирите бяха доволни, че не сме в състояние за бой. Двама от вампирите бяха на земята, а 5 все още в състояние, за да се бият. Ние също бяхме 5 и сега играта беше честна, но това не беше просто игра, а надпревара със смъртта.

Гледна точка Сара:

Болката минаваше през мен за секунди, а след това изчезваше. Виковете ми се чуваха из цялото гаражче, но този път Джъстин не можеше да ми помогне. Това беше част от природата ми. Не можех да го спра, освен ако не се науча да го контролирам. Изведнъж се чу пронизителен върколашки вой, а след това всичко отвън замлъкна. Чуваше се само и единствено ръмженето на Джъстин.
Сърцето ми спря да бие. Страхът ме обвзе, а болката не спираше.