I need you - ➹ Yoonmin ➹

1

Идеята да се появя на поредното гимназиално парти може би не беше никак добра. Забавно е, когато успееш да намериш някоя свободна стая, за да разпуснеш след дългия и изтощителен ден. Но не, това тук е някакво жалко подобие на купон и дори не искам да си помислям, че може да бъде и по-зле.

- Човече, всички стаи са заети! Кой прави купон в такава малка къща? – дочух гласът на Джошуа, но не му обърнах внимание. Всъщност беше прав, кой по дяволите прави купон на такова място? Тъкмо когато се замислих за варианта да си тръгна незабелязано, някакво момче набута пластмасова чаша с алкохол в ръката ми.

- Къде по дяволите се изгуби? Търся те от петнадесет минути! – приятеля ми Намджун извика и докато се осъзная вече стоеше пред мен. Понякога се чудя защо му позволявам да се размотава с мен, но после се замислям, че знае прекалено много неща за живота ми и че ще е по-добре, ако бъде наоколо. Досега не съм позволявал на никой да ме опознае, не и истинската ми същност, но някак си усещам, че на него мога да имам доверие. А и на кого може да каже що за задник съм като се има предвид това, че цялата гимназия го знае?

- Партито не струва. Защо не ми каза, че ще е в къщата на Узи? – попитах го.

- Казах ти, но ти се съгласи преди да ти кажа адреса. – засмя се. – А сега трябва да побързаме, защото отвън ни чакат.

- Кой ни чака?

- Джаксън ни покани да изиграем една игра на покер. И знаеш ли кое е най-хубавото? Който загуби пръв изпълнява някакво предизвикателство. – ухили се. Предизвикателство? Това ми харесва. Напълно убеден, че аз ще спечеля, се съгласих да участвам. Какво по-хубаво от това да накараш някого да направи нещо гадно? А и ужасните идеи вече започват да се редят в главата ми.

- Хайде Юнги, ако не отидем останалите ще решат, че сме загубеняци. – Намджун привлече вниманието ми.

- Ние не сме загубеняци. – подчертах и оставих чашата, която ми бяха дали преди малко. - Идваш ли?

Сега Намджун беше този, който се бе замислил за нещо, но аз бързо привлякох вниманието му като го задърпах след мен.

- Казаха ли ти за предизвикателството, Мин? – Джаксън ме попита преди да сме започнали. Мразех да ме наричат така, но сега не исках да навличам гнева му. Все пак той също беше от известните в гимназията и рядко можеше да му се противоречи.