Frozen life(BTS❤️)

ДЖИМИН!

След около 20 минути бяхме вече в училище. Поздравихме се с всички наши познати и влязохме в сградата. Аз се запътих към така омразното ми шкафче, за да оставя нещата си и видях момиче да рови в шкафчето на Рекса което се намира до моето. Аз я сръчках и с фалшива усмивка я попитах коя е тя и защо се рови в нещата на й. Тя се обърна и аз замръзнах на място.
-РЕКСА!!!-изпищях и я прегърнах силно.

Тя отвърна на прегрътката ми и се засмя. Боже, колко много се беше променила. Беше отслабнала, подстригала косата си и носеше очила. Имахме много да си разказваме тъй като тя беше заминала за Корея. Двете бяхме постоянно заедно. Лудите глави на училището. Двете тръгнахме към класната стая.

-Рекса как беше в Корея?-попитах я.
-Суперскооо!-изписка
-Разказвай! Цялата съм в слух!
-Добре, но първо имам изненада за теб.
-Охоо започна да става интересно!

Тъкмо тръгна да казва нещо, когато Крис влезе в класната стая. Мамка му! Точно сега ли намери да влезне!

-Лина, довечера няма да се прибирам. Къщата е изцяло тв...- той се вцепени когато погледа му срещна този на Рекса.
-Здравей Крис!-помаха му.
-Здравей Рекса!
-За довечера...ъм не се притеснявай и без това щях да викна Рекса да спи у нас.-усмихнах му се игриво
-Така ли? Супер! Ще гледам да се прибера тогава!-намигна й, след което излезе от стаята.
Рекса ме гледаше кръвнишки. Знам, че принципно и двамата се харесват. Защо да не ги събера?
-Ти сериозно ли?-сръчка ме.
-О, стига де! Не сме се виждали толкова време. Ще седнем ще си поговорим и по някое време брат ми ще се прибере...и ще си поговорим и с него.-разсмях се.
-Ох, Лина! Не мога да те понасям!-усмихна се и ме бутна по рамото.
-Иска ти се!-отвърнах на усмивката й.

Първи час имахме Биология. Всеки седна на мястото си и часът започна. Беше прекалено скучно и режиш да отида до тоалетна. Излезнах от класната стая с голямо облекчение. Мразя този тъп час и учителката която ни преподава. Просто са ужасни. Вече влезнах в тоалетната и се погледнах в огледалото. Изглеждах много добре. Косата не ми се беше развалила и червилото още стоеше така добре като сутринта. Взех телефона си и започнах да ровичкам нещо в него. След 10 минути реших да се върна в класната стая, защото оставаха 15 минути до края на часа. Измих ръцете си и се пооправих малко. На излизане някой се блъсна в мен и аз паднах на земята. Ауч, това заболя.

-Гледай къде ходиш!-дори не погледнах към човека който ме блъсна, но установих, че момче.
-Аз да гледам!-изсмлях се.-Ама ти сериозно ли? Аз тъкмо излизах от тоалетната! Как мога да видя кой идва?-осмелих се и го погледнах.

Замръзнах на място. Беше малко по висок от мен, големи устни, кафява коса...и същите дръпнати очи. Боже мой! Това е Джимин от BTS! Какво прави той в училището ми! Още повече се вцепених.

-Не ме интересува! Повече да ме съм те видял!- погледна ме и тръгна.
-О, ще ме видиш! Все пак сме в едно училище!-викнах след него.

Дори не знам от къде ми дойде куража да му кажа това. Джимин. ДЖИМИН! По дяволите. Явно не съм споменала, че харесвам BTS. Е, те са ми любимата банда. Никой не знае, че ги слушам освен Рекса. Нейният любимец е Джункук, а моят... Джимин. Този тъпанар! Мислех го за по-мил човек. Мамка му! Звънецът ме извади от мислите ми. Явно часът беше свършил. Тръгнах към стаята, взех си нещата и задърпах Рекса за ръката.

-Лина! Къде отиваме?-попита ме тя.
-У нас! Стига ни толкова училище за днес. А, междудругото срещнах един човек, но ще говорим когато се приберем!- отговорих й.

Знам, че сме карали само 1 час, но това не ни пречи да избягаме.
Докато пътувахме за вкъщи, писах на Крис, че не ми се е стояло в училище и съм си тръгнала. Той се ядоса и ми каза, че ще говорим довечера. Нямаше как да остана там. С моя късмет пак щях да го видя и този път разгора ни щеше да бъде много по-дълъг и по-неприятен.
Вече бяхме пред къщата ми. Взех ключовете и отключих вратата. Рекса направо влезна и се просна на дивана. Аз се събух и отидох до кухнята за да взема малко храна. Този разговор ще бъде дълъг. Седнах до Рекса и я погледнах.

-Слушам те!- казах й.
-Добре. От къде да започна?! Ами, заминах за Корея при майка ми. Двете си прекарахме наистина добре. Първата седмица мама ме прати до магазина. Беше късно, към 23:30 вечерта, така че вън беше спокойно. На връщане от магазина видях един великолепен парк. Не знаех името му, но много ми хареса и реших да го поразгледам. Седнах на една от пейките и се загледях в звездите. Минаваше 12 часа. Нямаше смисъл да седя още и с бавни крачки се запътих към вкъщи. По пътя видях, не много високо момче с качулка, да върви срещу мен. Загледах се в земята и точно да се разминем, когато аз се спънах и полетях напред. Тогава две ръце се обвиха около мен и ме хванаха. Обърнах се към непознатия,чаровен мъж и го погледнах. Тогава той свали качулката си и дъха ми секна. Пред мен стоеше Джей Хоуп. Тогава не знаех къде се намирам. Така се запознахме и станахме приятели. Прибрах се в къщи и на следващия ден някой ми звънна по телефона. Това беше той. Започнахме да излизаме. Прекарвахме си наистина добре. Исках да се запозная с всички, но той ми каза някой друг път. В последсвие разбрах, че те са се преместили тук в Лос Анджелис. И по случайност в нашето училище!- погледна ме, а аз просто се бях втренчила в нея.