Frozen life(BTS❤️)

Знам го...

Гл. Точка на Джункук

Чух крясъка и след това удара на нещо в пода. Веднага тръгнах към мястото от където се чуваше този шум. Видях, че Рекса ме следваше. По нейното лице нямаше нито капка гняв, а само притеснение. Все едно нищо не се беше случило.

Отново чух писък и вече разбрах от кой идва. Вече стоях пред вратата на една от стаите и се протегнах към дръжката й. Отворих я и видях седналия Джимин до леглото стиснал ръката на Лина. Огледах се около мен и почти всичко беше потрошено. После отново върнах погледа си на Джимин. Той стоеше и не мърдаше. Просто стоеше в тъмната стая, хванал ръката й... Хванал ръката на Лина...

Обърнах се към Рекса, която гледаше точно като Чим. С празен поглед. И сега разбрах какво става... Тя... тя... Лина... е мъртва.

Гл. Точка на Намджун

Чух крясъците и се запътих на горе. Оставих тялото на Крис в мазето. Щеше да го погребем утре. Ще ми липсва тази лудетина. Малки сълзи си проправиха път на очите ми, но аз не ги пуснах да се стечат. Не трябваше...

Вече бях влезнал в стаята, оглеждайки обстановката. Кук и Рекса стояха неподвижно загледани на някъде. Проследих им погледа и видях Джимин заровил глава в ръката на...

- ЛИНА!!- извиках

Другите около мен се стреснаха, сякаш не бяха забелязали, че съм влезнал в стаята. Тръгнах към легналото момиче, дръпвайки Чим. Той явно още беше в шок, защото продължи да гледа с празен поглед. Хванах Лина за раменете и започнах да я треса.

- Лина! Хайде, събуди се! Хайде, Лина не се предавай. Моля те.- спрях да я треса, когато някой хвана рамото ми.

Това беше Джункук, който стоеше с насълзени очи и се чудеше как да не се разплаче.

- Недей! Тя си отиде и няма да се върне!- каза ми Кук, стискайки леко рамото ми

- Ще се върне!!! Ще се обадя на Джин и той ще се справи. Сигурен съм!- развиках се

След това махнах ръката му от рамото ми и излязох да се обадя на Джин. Сигурен съм, че тя ще се върне. Знам, че тя още не си е отишла. Знам го...