Frozen life(BTS❤️)

Сбогом

Гл. Точка на Джимин

Чух само едно тихо съжелявам от нея и видях как се превърна. Останах с отворена уста, защото пред мен стоеше огромен вълк. Тя беше с бяла козина и светло-жълти очи. За пръв път виждам такова прекрасно създание. Погледна ме в очите и изръмжа свирепо. Преди да се усетя Лина скочи към мен и ме прати към стената. Тогава тя се разби и се озовахме отново при другите. Аз бързо скочих на крака и тръгнах към нея.

Гл. Точка на Рекса

Силен трясък разтърси вилата. Погледнах към мястото от където идваше звука и осъзнах, че Джимин е разбил една от стените. След него се появи огромен вълк. Той стана и тръгна към звяра. Лицето му започна да се променя. Кучешките му зъби се оголемиха, а очите придобиха червен цвят. Тогава вълка му се нахвърли и започна ожесточена битка.

Огледах се и затърсих Крис. Него го нямаше. Подпрях се на стената защото ми стана лошо и отново погледнах биещите се чудовища. Инстинктивно се обърнах и видях друг вълк запътил се към мен. Той имаше сини очи и черна козина. Беше на милиметри от лицето ми когато някой ме хвана за кръста и ме издърпа. Изкрещях и ръка запуши устата ми. Погледнах на горе и видях гледащия ме разтревожено Джункук.

- Стой тук! Не искам да мърдаш!- крещеше ми, но аз все още бях в шок от преди малко и не разбирах какво ми казва.
- Моля те не ме оставяй. Страх ме е!- усетих стичащите се сълзи по лицето ми.
- Не се страхувай аз ще те пазя.- усмихна ми се леко, поставяйки ме на пода, като избърса сълзите ми.

Джункук тръгна да се отдалечава малко по малко, а мен ме обвзе паника. Започнах да си повтарям, че всичко ще е наред, докато не чух силен рев. Погледнах на там и установих, че Куки беше захапал черния вълка близо до врата му, а вълкът лежеше неподвижно. По дяволите къде са Крис и Лина? И какво за Бога става? Аз започнах да викам и да плача едновременно:

-Мамка му! Какво става? Какви сте вие? Аз дойдох на почивка с Крис, Лина и Намджун и изведнъж ми се появяват вълци...- спрях се и погледнах Джимин и Джункук.- А вие пък какво сте? Вампири? Да не съм на кастинг за Здрач, по дяволите. Също така Лина и Крис изчезнаха. Браво!

Всички стояха и ме гледаха втренчено. Какво им има на тези хора? Трябваше да напусна къщата незабавно преди да съм откачила съвсем. Погледнах към белия хвърчащ вълк и видях, че се одари много зле. По скимтенето разбрах, че е влошо състояние. И точко когато вълка се преобрази в човешка форма на мен ми прилоша.

Гл. Точка на Лина

Усетих остра болка в долната част на корема си и изкимтях. За секунди се преобразих в човек и тогава ме заболя още повече. Едва не изкрещях. Цялата бях в кръв. Огледах ситуацията и видях, че Рекса едва не падна, но Джункук се появи зад нея светкавично и я хвана. Студени капки пот избиха по челото ми и погледа ми се замъгли. Тогава някой хвана лицето ми и ми удари лек шамар.

- Лина!!! Не заспивай!- разкрещя се Джимин.

Той отново удари бузата ми, достатъчно силно за да се съвзема.

- Майната ти!- казах аз, побутвайки го за да се опитам да намеря Крис.

Тръгнах да ставам, но краката ми ме предадоха. Две силни ръце се увиха около талията и ме хванаха. Тъкмо да се озъбя на Джимин и чух познат рев. Погледнах на там и видях лежащия Крис. Дръпнах се от Джимин и този път паднах на земята. Започнах да лазя до там. В същото време погледах на горе и видях Джункук целия в кръв. Кръв което не бе негова. Беше... беше... на брат ми...

Вече бях стигнала до Крис и го обърнах към мен. Гушнах го и се разплаках.

- Лина... сестричке, искам да ми обещаеш нещо...- говореше тихо и почти не го чувах.
- Братчето ми, моля те не се напрягай. Всичко ще бъде наред!- обеснявах му.
- Не, Лина, няма да бъде! Искам да ми обещаеш, че ще се грижиш винаги за себе си и за мама...- разплаках се още повече.- Джункук, Джимин и от вас искам нещо. И то е да се грижите за мойте момичета.- хванах ръката му и го прегърнах.- Лина, недей да плачеш момичето ми!- тогава той целуна челото ми.- Рекса бъди внимателна, любов моя! Сбогом!- сбогува се с нас и тялото му остана неподвижно под ръцете ми.

Изкрещях с цяло гърло и започнах да плача с глас. Тогава побеснях. Погледнах към вцепенения Джункук и му налетях. Бях изгубила много кръв и може би щях да припадна всеки момент, но не ми пукаше.

- Ах, ти малко копеле такова! Ще те убия! Ще те размажа!- крещях и удрях едновременно.

Той понасяше всеки удар. Дори не се опита да ги отбегне. Докато нанасях ударите, видях Джимин че идваше към мен. Хвана ме и преди да ме изкара от стаята видях седящата Рекса при Крис и Намджун, който го покриваше с чаршаф. Джимин ме вдигна, тръгвайки към някоя от стаите. Аз просто се вгуших в него и се отпуснах. Не мога да повярвам какво стана туко що.