Frozen life(BTS❤️)

Казах ти да се махнеш!

Гл. Точка на Лина

Бях толкова изплашена и толкова бясна. Всички случки минаваха през главата ми, а това ме нараняваше още повече. Рекса не беше добре. Пламъците около нея ставаха все по-големи и по-големи. Боже, трябваше да действам още сега!

- Момчета, искам единствено да застанете от страни на нея, за да не избяга. Аз ще бъда отпред. Нека видим дали поне малко мога да контролирам силата си.- съобщих им, а те просто кимнаха

Направиха това и забелязаш, че най-добрата ми приятелка следеше всяко едно тяхно движение. Вдигнах погледа си бавно към нея и направих две крачки напред.

- Не се приближавай!- извика Рекса. Не я послушах и продължих. - Лина, послушай ме! Махни се от тук и ме остави с тези двамата!

Крачките ми бяха бавни, а погледът ми забит в нея. Нямаше да я оставя... ако го направя ще погуби себе си заради яда който изпитва в момента. Толкова е добра и не би убила човек. Усетих, че очите ми се промениха в светло-сиво. Това означава, че поне малко мога да контролирам силата си.

- ЛИНА, ОТРЪДПНИ СЕ!- изрева Джимин

И тогава усетих силна болка в ръката си. Зъбите ми се показа и извиках. Щях да падна на земята, но Джункук ме хвана. Беше по-бърз от приятеля си. Погледнах рамото си и видях страшно много кръв. Болеше така сякаш до сега бях нагряла нещо с часове и си го бях забила. Дръпнах се от скапаняка и се опитах да стана. Започнах с движенията си, гледайки я невярващо.

- Защо?- попитах я
- Казах ти да се махнеш!- обясни
- Няма да се махна! Ти си ми приятелката и колкото и да ти не е приятно за случката трябва да се успокоиш, защото иначе ще нараниш някой друг!- държах ръката си и ми се искаше да се гърча от болката
- Как са могли? Те са чудовища!- погледна ги и листата които бяха до нея на земята, започнаха да се палят
- Трябвало е да има причина! Рекса те не са такива! Разбираш ли?- аз също бях бясна, но трябваше да я успокоя

Намирах се на една крачка от нея и беше много горещо. Погледнах я в очите и незнайно как се преобразих. Огън и Лед! Две кралици... две приятелки... Вдигнах здравата си ръка и хванах нейната. Усещах лека топлина... Не чаках друга възможност и я гушнах.

Гл. Точка на Джимин

Всичко това ми дойде в повече. Кагато Рекса я нарани аз почувствах болката й но съвсем лека. Джункук я хвана, защото аз за момент не можеш да мръдна и добре, че бе той. Сега просто ги гледахме как се прегръщат. Магията им сякаш се сля и беше много красиво. След дълго време те станаха нормални, а аз се зарадвах вътрешно. Сега знам какво ни очакваше, но първо щях да помогна на Лина. Отидох при нея, обръщайки я към мен. Тя си промени очите в светло-жълто и показа зъбите си.

- Да не си ме докоснал! Същия я си като приятелчето ти! УБИЕЦ!- изръмжа
- Ти дори не знаеш цялата история и ме нападаш!- аз също и се озъбих
- Какво има да знам? Че сте убили толкова невинни хора! Извинявай, не сте ги убили, а направо сте ги изкормили!- хвана ме за гушата и ме одра
- Би ли ме оставил да ти обясня?- попитах съвсем спокойно
- Няма да питаме вас, а онези двамата!- обади се приятелката й
- Мисля, че е по-добре да говорите с нас! Познавате ни от повече време. Те може да ви излъжат!- посъветва ги Кук
- Ще разберем!- вдигнах рамене и се направи на незаинтересована
- Поне мога ли да погледна раната ти?- притеснявах се, все пак това не беше обикновена сила
- И сама мога да се справя! Не ми е нужна помощта на убиец!- бутна ме и мина до мен

Усещах аромата й... така ми се искаше да я прегърна и да и разкажа историята, но това ще бъде много трудно. Е, нека видим онези двама копелета какво ще кажат.