Frozen life(BTS❤️)

А това ме довърши!

Гл. Точка на Рекса
Бях ужасно притиснена за Лина. Какво я беше ядосало толкова? Аз също за пръв път я виждам такава. Трябва да е станало нещо наистина лошо, за да е в такова положение. Исках да и помогна, но не знаех как. Заради това оставих Джин и Джимин да се справят с нея. Сега с Джункук стояхме в хола и никой не обелваше нито дума. Мислех за случката при басейна. Колко много желаех устните му, но както той каза нямаше да ги получа. Този малък...

- Лина е добре!- обади се Джин
- Как се оправихте?- попитах го
- Тръдно! Джимин се оправи по точно!
- Как така?
- Ами... те ще ви обяснят!
- Сега какво правят?- продължавах с въпросите си
- Не ги чувам, значи най-вероятно са заспали!- каза Кук, смееки се
- Оставете ги. Не се качвайте!- предипреди ни Джин
- Добре... няма!- и двамата с Джункук се обадихме в един глас
- Аз ще тръгвам! Имам малко работа! А междудругото- рече вещерът напът за вратата- от утре започваме с тренировките!
- Супер!- извиках от радост
- Чао, тогава!
- Чао, Джин!- отново двамата се изказахме

Пак останахме аз и Джункук в хола. Правеше ми се нещо, но не знаех какво. Може да гледаме някой филм например, ама едва ли този до мен ще се съгласи, особено с мен. Отказах се и станах от мястото си запътвайки се към кухнята. Исках кафе, за да стопя напрежението. Направих си го излязох на чист въздух. Усетих присъствие зад себе и веднаха разбрах кой е.

- Какво исках, Кук?
- Исках да видя какво правиш.
- На какво ти прилича.

Беше започнало да се свечерява. Погледнах към слъцето, което бе много красиво. Облаците го бяха обгърнали и се виждаше малко от него. Каква красива гледка. Аз бях Слънцето и огъня, а Лина бе Луната и студът. Усмихнах се. Ние бяхме така и в живота. Тя беше по-студена, а аз бях по-топлата. Не говоря за температура на тялото, а за характерите ни. Джункук се приближи към мен и ме хвана през кръста, поставяйки главата си на рамото ми.

- Гледката е страхотна!- съобщи ми
- И аз така мисля!

Изведнъж ме обърна към него. Приближи се към устните ми и беше на няколко сантиметра от тях, когато прошепна:

- Излъгах!- и ме целуна нежно, но страстно

Поколебах се, но му отвърнах. Всички спомени минаха през мен. Никога не бях чувствала това чувсто. Настръхнах и по-тялото ми се разляха топли вълни. Сложих ръцете си около врата му и продължих с целувката. Не исках тя да свърша. Спомних се за Крис. Тогава бях изпитала нещо, но не беше като това тук. Това беше толкова силно... Приближи се още към мен. Телата ни се сляха. Кук се отдръпна от мен и сложи челото си на моето.

- Не очаквах да си толкова романтичен!- изсмях се
- Аз също!- отвърна на усмивката ми
- Е, очаквай неочакваното! Нали така, Куки?
- Куки ми харесва!
- Нали аз го казвам, как няма да ти хареса, скъпи!
- А това ме довърши!- и двамата се смеехме

Беше ми толкова приятно с него. Притеснението ме обвзе, защото разбрах какво изпитвам наистина към него. Толкова много години го харесвах. Все пак са BTS. От самото начало ми беше баяс. И никога не съм вярвала, че нещо такова ще стане. Най-малко да ме целуне.