Frozen life(BTS❤️)

МОЛЯ?

Гл. Точка на Лина
- Понеже когато беше мъртва, трябваше да ти прехвърля кръв, защото твоята бе навсякъде другаде, но не и в тялото ти!- започна Джимин- Прехвърлих колкото трябваше и зачакахме да се събудиш, но... има един проблем. Прехвърляйки ти кръвта трябваше да приема едно условие. И то беше, че ти ще станеш хибрид. Много по-силна, много по-мощна.

Втренчих се в него. Как така съм хибрид? Моля? Ето защо бях толкова бърза! Ето защо убиеца не можа да отреагира на ударите ми! Това обяснява всичко. Значи съм по-силна от преди... Това до някаква степен е много добре.

- Е, Лина! Какво ще кажеш?- изпъшка Чим
- Радвам се, че съм хибрид! Най-после да съм силна... вече имам толкова много идеи какво да правя с това.
- Забравих да ти кажа още нещо!
- И то е?- запитах
- Двамата вече сме свързани. Ако нещо се случи на единия, другия ще го усети. Така че внимавай какво правиш!- погледна ме предупредително
- Супер!- изкисках се
- Значи нямаш проблем с това?
- Никакъв.- усмихнах се зловещо
- Виж, Лина наистина внимавай! Тази сила е опасна!
- Спокойно не съм малко дете, мило!- изкисках се

Джимин дойде близо до мен. Беше на няколко сантиметра от лицето ми.

- Това ми хареса, скъпа!- Бутнах го от мен и извъртях очи
- Наслаждавай се, защото няма да го чуваш често простако!

Изсмя ми се, а след това отново се приближи. С едната си ръка ме хвана за кръста, а другата му ръка застана на бузата ми. Мойта автоматично отиде на гърдите му. И двамата се гледахме, променяйки очите си. Но изведнъж ми прилоша и аз се отпуснах в ръцете му. Какво ми става? Какво беше това?

- Лина, добре ли си?- попита ме Чим загрижено
- Не, точно! Нещо става с мен!
- В какъв смисъл?
- Ето така от нищото ми прилоша... почувствах го сякаш... сякаш някой ме търсеше.
- Как така?
- Ами не знам... По дяволите!
- Успокой се... не се притеснявай, ще разберем какво се случва. Ще питам Джин!
- Някой може да ми е направил заклинание! И преди са пробвали и не им се получи, но сега може и да се!
- Казах ти да се успокоиш! С нерви нищо няма да стане!
- Ти ли ще ми кажеш? Ако това се случваше на теб нямаше да си спокоен! Нали така?
- Не ми се отваряй, момиченце. Абсолютно нищо не се решава с нерви.
- При мен се решава, момченце. Престани да ми се правиш на света вода ненапита малаумнико. Много добре знам колко струваш!
- Колко струвам тъпачке?
- Как ме нарече?- е сега вече полудях
- Такава каквато си - тъпачка!
- Повтори го още веднъж и ще ти счупя главата!
- ТЪПАЧКА!- викна ми
- Проклетник! Така ще викаш на някоя твоя лична курва! Ясна ли съм?
- Така ли? Кой ми направи свирка?

Не можех повече да издържам. Пуснах зъбите и ноктите си. Очите ми придобиха жълтия цвят. Джимин ме загледа невярващо.

- Лина...
- Какво?
- Около теб... има...
- Какво има?
- Около теб има син пламък!!!!
- МОЛЯ?

В същото време чух входната врата да се отваря и три фигури се явиха пред мен.