Frozen life(BTS❤️)

Лина, събуди се!

Гл. Точка на Рекса
Отделихме се един от друг и аз го погледнах. Бях изпаднала в шок. Никога не съм мислела, че ще се целунем. Да, харесвам го и то от много време, но не съм вярвала, че и той изпитва същото.

- Знаеш ли колко ми беше трудно да гледам как вие с Джункук се забавлявахте днес, а аз да стоя и да не мога да направя нищо.- каза тихо, докато ме гледаше в очите.
- Много съжелявам. Не знаех, че ме харесваш. Не съм смятала, че ще ме целунеш. С Джункук сме приятели. Нищо повече.- успокоих го.
- Сигурна ли си?-попита ме.
- Разбира се!-усмихнах му се.
- Тогава... ще бъдеш... ли моето момиче?
- Да!-хвърлих се на врата му.

От кога чаках този момент. Дори не се и замислих над отговора. Нямаше да съжелявам. Надявам се, защото все пак той е най-готиният в училище.

- Тогава ще ти предложа нещо.- каза Крис докато все още бяхме прегърнати.
- Слушам те!- отдръпнах се от него.
- Какво ще кажеш този уикенд да отидем на вила. Ще бъде забавно. Ще кажа и на Лина да дойде. Може би ще забера и Намджун. Сигурно и другите ще дойдат.- предложи ми.
- Иеи!- засмях се.- Най-после малко почивка.
- Добре, а сега нека отидем  до вас да се оправиш, защото си още по бански, както и аз!-каза, целувайки ме.

Гл. Точка на Лина
Беше станало 20:00 часа. Лежах в леглото си по пижама и гледах нещо на телефона си. Зачудих се дали Крис и Рекса са се оправили, защото вече ми лазят по нервите. Е, няма как да не са. Все пак се харесват.

Днес беше Четвъртък. Денят мина перфектно без часта с Джимин. Можеше да ме види и ако ме беше видял... не ми се мисли. Станах от леглото си и отидох на прозореца. Загледах се към звездите, а след това към гората. Липсваше ми всичко. От много време не бях ходила в гората. Ог много време не бях усещала земята под себе си. Докато гледах на там, засякох движение. Беше прекалено бързо, но все пак го видях. Веднага взех якето си и излязох на двора. Отново се загледах на там, но всичко си беше наред. Може би ми се е привидяло. Реших да се кача в стаята ми и да си легна. Утре е петък, така че  трябва да се наспя. Взех си слушашките, пуснах си любимата песен и заспах.

- Лина? Линааа?- чувах, как някой ме вика.- Лина, събуди се!

В този момент аз веднага отворих очи. Огледах се из стаята. Нямаше никой в нея, а на вън беше още тъмно. Кой ме викаше? Разбира се, започнах да се притиснявам. Тук ставаше нещо и аз щях да разбера. Успокоих се и отново легнах да спа.

На сутринта станах, оправих се и тръгнах за училище с Крис, като неспирах да мисля за онова което се случи.

- Лина, искаш ли да този уикенд отидем на вила? Ще бъде забавно. Там ще сме ти, аз, Рекса и Намджун. Попитах другите, но те ми отказаха.- каза, брат ми.
- О, не сега и багаш ли трябва са оправям?- изпувтях.
- Голяма работа! Значи да разбирам, че ще идваш.
- Разбира се! На къде без мен?- засмях се.

Вече бяхме пред училище и се наложи да слезна от колата. Имам странно пречувствие за вилата. А щом го имам значи нещо ще се обърка. Но сега имам Математика и няма да мисля за това. Влязох в класната стая и се настаних до Рекса. Тя беше много весела. Тъкмо щях да я попитам какво става и учителката влезе.
Часът естествено беше скучен. Отново си бъбрихме с Рекса. И така неусетно мина времето, както и часа.

- Рекса? Какво е станало? Днес си с усмивка до ушите. Казвай!- наредих й.
- Ами, Лина... такова... с брат ти... с Крис сме... заедно.-най-накрая изплю камъчето.

Аз стоях и я гледах без да кажа нищо. Не очаквах да каже това. Рекса и Крис са заедно!?!

- Кога? Къде? Как? Когаааааа?- започнах са задавам въпроси.

Тогава тя ми разказа, че е когато съм ги оставила тя е отишла да вземе храна и Крис се е появил зад нея. И от там е започнало.

- И защо не ми каза още вчера?- погледнах я и се направих на сърдита.
- Беше късно. Решихме да не ти казваме.- обесни ми тя.

Бях много щастлива за тях двамата. Най-после някой от тях направи първата крачка и заради тази крачка те двамата са заедно.

- Междудругото, утре сме на вила и трябва да си тръгнем по-рано от училище. Поне последните 2 часа да не ги караме.- добави Рекса.
- Супер!- изкисках се.

Така минаха и часовете. Не бях виждала Крис, както и Джимин. Всъщност дори и от BTS не бях. Така с приятелката ми си тръгнахме от училище.

- Лина, аз няма да идвам у вас! Все пак утре трябва да ставаме рано. А, да знаеш, че Крис ще мине през нас. Може малко да закъснее.- и двете се засмяхме.
- Ясно, ясно. Моля използвайте предпазни мерки!- пошегувах се.

Двете си казахме по едно "чао", прегръщайки се и се разделихме. Запътих се към нас, мислейки си какви дрехи да си взема. Нямаше да звъня на Крис, защото можеше да е с Рекса и не исках да ги прекъсвам. На вилата щеше да бъде и Намджун. Поне щях да имам компания. Вече бях пред вратата си и отключвах. На момента си спомних онова което стана вчера. Как някой ме събуди, а нямаше никой в стаята. Но гласът ми беше много познат. Още мислейки за това се качих в стаята ми и започнах да си оправям багажа.