Frozen life(BTS❤️)

Не точно!

Гл. Точка на Лина
Погледнах Рекса и тя ме гледаше невярващо. Не знаех имената им, но слушах песните  който правеха. Те така и не се представиха, а просто седнаха на чиновете. Двама от тях седнаха зад мен и Рекса. Веднага ги подуших. Не бяха хора, а върколаци. Направо не знам какво да кажа. Само знам, че това не е хубаво, защото вече в цялото училище има свръхестествени същества.

- Какво става?- попита ме Рекса

Не казах нищо, а само и написах бележка, защото иначе те щяха да чуят. На бешежката пишеше:

Върколаци са! Но не казвай нищо, ще те чуят, а не искам да се бием тук! Чу ли?

Направи както и казах и само ми кимна. После ще трябва да говоря с другите. Госпожата си говореше, но аз не я слушах. Не ми беше до нея в този момент. Изведнъж се обърна към мен и ме пита:

- Лина къде е брат ти?

Замръзнах! Не знаех какво да кажа. Ами сега?

- Той... ами... той...- заеквах, когато някой ме прекъсна
- Крис замина за друга страна!- това беше Рекса

Колко и бях благодарна в момента. Ако не беше тя не знаех какво щях да изръся.

- Как така?- госпожата продължаваше
- Ами, е така! Няма да си идва повече!
- И по-добре, че вече го няма! Джимин и Джункук ще го заместят! Ще липсва, защото беше доста добър в леглото!- някакво момиче се обади
- МОЛЯ?!- извиках
- Чу ме!

Станах от мястото си и застанах пред чина й, слагайки ръцете си отгоре му.

- Слушай ме, мършо! Ако пак кажеш нещо такова ще си събираш кривите зъби от пода. И като се замисля, това ще е най-малкото!- озъбих й се
- Не можеш да ме уплаших, тъпачко. Вече няма кой да те пази!

Какво ми каза? Е сега ще види! Хванах я за блузата и я изправих. След това в дръпнах за косата, изкарвайки я в коридора. Всички станаха от местата си, гледайки как ще я пребия. Рекса хвана госпожата. А двете момчета и казваха нещо. Не можех да ги чуя, защото адреналина ми идваше в повече. Ребека. Така че казваше тъпата крава. Застана пред мен и ми залепи шамар. КАКВО НАПРАВИ ТУКО ЩО? ЯВНО БЕШЕ МАЛАУМНА, ЗАЩОТО ЩЯХ ДА Я РАЗПОКЪСАМ. Бутнах я назад и й залепих един тукат. След това последва й втори. Хванах я отново за косата и я одрах по грозното лице. Чух Рекса зад мен да ми казва да спра, но не я послушах. Как ще ми говори така и как ще говори така за брат ми.

- Смотанячко, казах ти нещо! Но с твоя плиткоумен ум явно не си ме разбрала.

Ребека се разплака, а аз продължих да удрям. Тогава някой ме хвана. Подуших аромата му.

- Успокой се. Ще стане много зле, ако се ядосаш още малко. Виж на какво я направи!- Джимин шептеше в ухото ми

Погледнах я и направо си я бях обезобразила. Двете и вежди бяха сцепени, носът й счупен, скулите насинени, а устата й в кръв. Така й се пада, щом не знае кога да млъкне, тъпачката.
Огледах се и цялото училище беше втренчило поглед в мен. Джимин още ме държеше, защото аз виках яростно.

- ЩЕ ТЕ УБИЯ, НЕГОДНИЦЕ. СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ЩЕ СВАЛА ЕКСТЕЙШАНАТ ТИ ОТ МАЗНАТА ТИ КОСА. ТЪПА КУРВА!

Ребека ревеше силно. Трябваше да я довърша, ъгх ако не беше Джимин...

- Лина, стига!
- Не! Сутринта ти ме ядоса сега и тази мърша! Няма да и се размине.

Вече бяхме извън училище.

- Тази гад! Ще и го вър...- устните му се разбиха в мойте

Знаеше как да ме успокой. Това беше единствения начин. Нормализирах дишането си и се отдръпнах от него.

- Сега си по-добре!- каза ми
- Не точно!
- Нека влезем в час. Става ли?

Аз само му кимах и отново влязохме в училището.