Frozen life(BTS❤️)

Ще ви изпепеля!

Гл. Точка на Лина
Докато вървяхме и се оглеждахме за тях, чух гласа на Джимин как викаше. Хванах Рекса и за няколко секунди вече бяхме на мястото. Джимин и Кук бяха хванали тъпаците за яките на блузите им. Не забелязаха че сме тук. Джимин проговори пръв:

- Ако докоснеш, момичето ми, ще те разпокъсам, а след това и твоите приятели!- "момичето ми"- стана ми толкова приятно от чутото
- А ти мръснико, ако погледнеш още един път така, красавицата ми, ще ти избода очите! Ясен ли съм?- Джункук продължи

И четиримата си ръмжаха. Тръгнах да ги осведомявам, че с Рекса сме тук, но Jooheon заговори:

- Твоето момиче, така ли? Тогава защо не й кажеш с какво си се занимавал? Защо не й кажеш какво ще се случи с нея? Защо не й кажеш как си изгубил няколко години от живота си, наблюдавайки я! Как си се влюбил в нея и ще дадеш всичко за нея! Но... Джимин... имахме оговорка и знаеш каква е тя!- не можех да мръдна

Всичко нахлуваше в главата ми. Всички думи които изрече се забиваха, като ножове. Ето защо Джимин последно време беше такъв. Ето защо тази сутрин се ядоса толкова много. Сега всичко се връзваше...
I.M погледна Кук и му каза:

- За теб се отнася същото, Джункук! Красавицата ти трябва да знае, че си я следял. Нали? Ти уби момчето, което харесва! Помниш ли или да ти припомня? Крис... мисля, че така се казваше! Ти също беше част от онова което се случи в миналото и ти имаше цена! Толкова жестока, но я изпълни, убивайки малкото момиче и жената на онзи човек. Чакай ти не ги уби, ти ги дереше, махаше им крайниците и накрая просто натисна спусъка. Наистина много харесвах в какво се беше превърнал...
- Вие ми бяхте направили магия! Помните ли? Отказвах да платя така, но вие ми направихте магия...- в очите на Кук имаше сълзи - Никога, не съм искал да го правя!- развика се
- Джимин, а ти...- Jooheon започна отново, но аз го спрях
- ДОСТАТЪЧНО! НЕ МОГА ДА ВИ СЛУШАМ ПОВЕЧЕ! Достатъчно....- крещях, но накрая просто нямах сила

Обърнаха се към мен и ме дзяпнаха. Лицето ми беше обляно в сълзи. Хванах се за главата и изкрещях.

- Не, не, не това не може да истина...- повтарях си

Коленете ми омекнаха и Джимин ме хвана. По най-бързият начин се отдръпнах от него. Толкова бях наранена... не исках да се обръщам към Рекса, защото тотално щях да гръмна като я видя, колко е съкрушена.

- Махни се от мен!- казах на Джимин, и после погледнах Кук - Хах, явно не ти е за първи път да убиваш хора. Сигурно ти е станало навик. Нещастници!- изплюх се

Зад мен усетих топлина. Завъртях се и видях Рекса да плаче, а от нея се отделяше малък огън. По лицето й имаше следи от изгорено. Беше ето така:

Очите й също се промениха. Погледа й беше съкрушен и толкова разочерован. Малкият пламък се превърна в голям. От ръцете й излязоха червени дълги нокти. Дрехите й бяха... потник, около който имаше лек огън. Дънките станаха червен клин, на краката й се появиха бутуши направени от огън. А косата й... Леле... косата й беше един голям пламък, който вятъра вееше. На главата й се появи огнена корона.

- Боже мой!- чух Джункук зад мен

Тя беше толкова красива. Но нямах време да мисля, за това как изглеждаше, а за това как ще я успокоим. Сега ми бяха нужни Джимин и Кук. Другите двама ги нямаше... и по-добре, защото щях да им откъсна главите.

- Ще ви изпепеля!- засмя се- А, теб Куки, ще те паля отново и отново, докато не ми писне.

Какво да правя? Мислех да звънна на Джин, но нямах време за това. Обърнах се с нежелание към Джимин и Джункук, съобщавайки им:

- Значи... имам план!