Frozen life(BTS❤️)

Не можем да го крием вечно!

В къщата останахме само Крис, Рекса и аз. Веднага тръгнах към Крис. Хванах лицето му в ръцете си. Погледнах го и установих, че устата и веждата му са сцепени. Идиота Джимин. Ще му го върна тъпкано.

- Крис от теб искам само да се успокоиш!- обясних му, докато още държах лицето му в шепите си.

Загледах се в очите му. За секунда те се промениха в светло жълт цвят. Надявах се Рекса да не го е видяла. Не отделях очи от брат си.

- Рекса, отиди до стаята ми и ми донеси спирт и памук.- казах й, за да може с Крис да останем на саме.

Тя направи това което и казах и вече я нямаше. Очите на Крис този път се промениха в светло-жълтия цвят и си останаха така.

- Лина, не мога да го контролирам! Днес... днес е пълнолуние. Ще се превърна всеки момент.- докато говореше и мойте очи се промениха в същия цвят.
- Не, Криси, можеш да го контролираш! В момента си ядосан! Трябва само да се успокоиш. Знам, че е пълнолуние, но Рекса е тук. Не можеш да се превърнеш пред нея. Просто не можеш!- изказах се и го прегърнах.

Очите ми все още бяха светло-жълти, както и неговите, но Рекса всеки момент щеше да слезне и да ни види. Не можеш да го позволя. Не сега, не тук. Нямаше да узнае така. За това хванах Крис за ръката и го задърпах на вън. Ако усетеше въздуха и докоснеше тревата щеше да се успокои.

Вече бяхме пред къщата ни. Крис клекна на земята и докосна тревата. Аз през това време чувах как Рекса ни търсеше. Минаха се 2 минути и се обърнах към брат ми. Очите му си върнаха кафявия цвят. Добре, че не се появиха и зъбите, защото тогава нямаше как да го укротя. Мойте очи също си бяха върнали цвета. Погледнах към вратата и видях идващата Рекса.

- Какво правите тук?-попита ни, оглеждайки се дали всичко е наред.
- Крис искаше да подиша чист въздух и аз го придружих.- излъгах я, а тя просто кимна.
- Да знаете, че аз ще тръгвам. Друг път ще спя у вас. Сега е по-добре да легнете и да починете. Все пак утре отново сме на училище.- каза ни Рекса.- Но преди това искам да почистя раните на Крис!-добави след лека пауза.
- Тогава да се прибираме. Няма смисъл да стоим още тук.- предложих, поглеждайки към тях.

Двамата тръгнаха към къщата и влязоха. Аз реших да остана още малко на вън. Сетих се за Джимин. Идиота, скапан какви ядове щеше да ни навлече. Това нямаше да мине безнаказано. Щеше да си плати. Оставих мислите си на страна. Утре щях да мисля. Влязох в къщата и се запътих към Рекса и Крис. Рекса бе взела памуче, напоено с спирт в ръката си. Тогава го постави на устата на брат ми, а след това и на веждата му. Той изсъска от болката, но не спираше да гледа най-добрата ми приятелка. Тя беше готова и го поогледа за още рани. Явно нямаше, защото стана от мястото си и взе обувките си. С Крис застанахме пред вратата за я изпратим.