❤️BTS❤️ JIMIN❤️ JUNGKOOK❤️
Болка. Самота. Разочерование. Смърт.
Лина Майкълсън е нормално момиче, което учи в гимназия заедно с брат й Крис Майкълсън. Живота им за сега върви добре, докато една грешна стъпка не разруши всичко. И болката, самотата...
Гл. Точка на Лина Пред мен стояха Рекса, Джин и убиеца. Какво ставаше с мен, по дяволите? Какво ми се случва, мамка му?
- Лина, искам от теб само да се успокоиш!- предложи ми Джин - Не мога!- изръмжах - Трябва! - Казах ти, че не мога!- продължавах да ръмжа - Ще стане много по-лошо, ако не се успокоиш! Чу ли ме? - Не ми пука! - Трябва да ти пука! Като не за нас, ами Рекса?
Сега се сетих, че тя е тук. Не исках да я наранявам, но проблемът ми беше, че не можех да се успокоя. Ако я нараня нямаше да си го простя...
- Лина...- Джимин повтори името ми, приближавайки се - Не ме докосвай, тъпако! - Моля те... - Не ми се моли бе, нещастник!
Усещах как всеки момент щях да пусна тази сила да ме завладее. Не исках, но нервите ми бяха опънати до краен предел.
- Хайде Лина!- отново беше Джимин
И сега разбрах какво стана! Очите ми се промениха в толкова силно сиво, че чак минаваше за бяло.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Погледнах си ръцете. Около тях имаше снежинки. Исках да махна тази сила от мен. Но ако я пуснех, някой щеше да пострада.
- Лина! НЕДЕЙ! НЕ Я ПУСКАЙ!- развика се Джин, явно положението беше много лошо
Видях го да вади книгата си с заклинания и започна на чете някое от тях. Това не ме успокояваше и то никак. Не можех да издържа повече и пуснах... силата... Цялата стая засвети и тази сила ме погубваше. Не... някой щеше да пострада. Изпищях... не може да е истина. Пак мина писък през устата ми. Вдигнах погледа си и се стреснах...
- Рекса???
Двете ни сили се бяха свързали. Тя имаше... ОГЪН!!! От мен се излъчваше леда, а от нея огъня. Такива сили... за пръв път виждам. Огледах се и всички други бяха затаили дъх. На Рекса очите се бяха променили в червено и виждах пламака в тях.
- КАКВО СТАВА С НАС?- развиках се
Убиеца хвана Рекса и видях, че тя го опари. А при мен дойде Джимин. Дръпна ме и излязохме от стаята. Когато ме пусна, забелязах че устата му трепереше от студ, а ръцете му бяха измръзнали. Какво направих?
- Добре ли си?- попитах го - Да, добре съм! Не се притеснявай за мен, ти само се успокой.
Малко по малко ядът си отиваше, а на негово място идваше притиснението. Станах нормална, а Джимин си отдъхна.
- Така е по-добре!- изказа се - Трябва да намеря Рекса! ВЕДНАГА!
