❤️BTS❤️ JIMIN❤️ JUNGKOOK❤️
Болка. Самота. Разочерование. Смърт.
Лина Майкълсън е нормално момиче, което учи в гимназия заедно с брат й Крис Майкълсън. Живота им за сега върви добре, докато една грешна стъпка не разруши всичко. И болката, самотата...
Гл. Точка на Лина Пред мен стояха Рекса, Джин и убиеца. Какво ставаше с мен, по дяволите? Какво ми се случва, мамка му?
- Лина, искам от теб само да се успокоиш!- предложи ми Джин - Не мога!- изръмжах - Трябва! - Казах ти, че не мога!- продължавах да ръмжа - Ще стане много по-лошо, ако не се успокоиш! Чу ли ме? - Не ми пука! - Трябва да ти пука! Като не за нас, ами Рекса?
Сега се сетих, че тя е тук. Не исках да я наранявам, но проблемът ми беше, че не можех да се успокоя. Ако я нараня нямаше да си го простя...
- Лина...- Джимин повтори името ми, приближавайки се - Не ме докосвай, тъпако! - Моля те... - Не ми се моли бе, нещастник!
Усещах как всеки момент щях да пусна тази сила да ме завладее. Не исках, но нервите ми бяха опънати до краен предел.
- Хайде Лина!- отново беше Джимин
И сега разбрах какво стана! Очите ми се промениха в толкова силно сиво, че чак минаваше за бяло.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Погледнах си ръцете. Около тях имаше снежинки. Исках да махна тази сила от мен. Но ако я пуснех, някой щеше да пострада.
- Лина! НЕДЕЙ! НЕ Я ПУСКАЙ!- развика се Джин, явно положението беше много лошо
Видях го да вади книгата си с заклинания и започна на чете някое от тях. Това не ме успокояваше и то никак. Не можех да издържа повече и пуснах... силата... Цялата стая засвети и тази сила ме погубваше. Не... някой щеше да пострада. Изпищях... не може да е истина. Пак мина писък през устата ми. Вдигнах погледа си и се стреснах...
- Рекса???
Двете ни сили се бяха свързали. Тя имаше... ОГЪН!!! От мен се излъчваше леда, а от нея огъня. Такива сили... за пръв път виждам. Огледах се и всички други бяха затаили дъх. На Рекса очите се бяха променили в червено и виждах пламака в тях.
- КАКВО СТАВА С НАС?- развиках се
Убиеца хвана Рекса и видях, че тя го опари. А при мен дойде Джимин. Дръпна ме и излязохме от стаята. Когато ме пусна, забелязах че устата му трепереше от студ, а ръцете му бяха измръзнали. Какво направих?
- Добре ли си?- попитах го - Да, добре съм! Не се притеснявай за мен, ти само се успокой.
Малко по малко ядът си отиваше, а на негово място идваше притиснението. Станах нормална, а Джимин си отдъхна.
- Така е по-добре!- изказа се - Трябва да намеря Рекса! ВЕДНАГА!
