Frozen life(BTS❤️)

Лина... трябва!

Гл. Точка на Лина
Бях на морето и вълните достигаха краката ми. Седнах на брега и се полюбувах на гледката, когато някой извика името ми. Обърнах се и видях Крис, стоейки на няколко крачки от мен. Станах от мястото си и го прегърнах.

- Боже, Крис, колко ми липсваше само!
- И ти на мен малката!
- Какво правиш тук?
- Исках да помоговорим за нещо!- пуснах сълзите ми да се стичат по лицето ми
- За какво?
- Нека седнем първо!

Седнахме отново на брега и той започна:

- Това че вече ме няма не променя нищо.
- Напротив! Променя много!- развиках се
- Не, Лина... Не! Даже стана по-добре!
- Какво говориш?
- От самото начало знаех, че нещо ще се случи с мен!- погледнах го невярващо - Точно така, знаех. Знаех също, че Рекса никога нямаше да е моя. Тя принадлежи на Джункук, а ти на Джимин!- учите ми се разшириха - На това му се вика съдба, миличка! Когато бях по-малък майка ни ме заведе да ми гледат при най-добрата гадателка. Тя каза, че като стана на 18 нещо ще се случи с мен и най-вероятно ще загина. Тя дори знаеше кой ще ме убие. За това исках да те запозная с Джункук, защото като умра аз  той ще трябва да се грижи за теб. Дори те запознах с Джимин, за да може да намериш човек до себе си, който ще те обича и цени. Единствено те моля да не нараняваш Кук! Знам, че ще ти е трудно, сестричке... но спокойно аз от време на време ще идвам в сънищата ти и ще те навестявам. Станах гадже с Рекса, защото исках поне веднъж тя да е моя. Сега съжелявам, защото знам, че ще  и е много трудно, но вие двете ще се справите. Знам, че тя ще се влюби в него. Знам го и ме боли, но трябва да го приема. Както и ти, че вече ме няма!

Бях вцепенена. Той е знаел от самото начало. Голямото ми братче е знаело. Мамка му. И тези неща... за любовта. За Джимин и мен, за Рекса и убиеца. Имах чувството, че не можех да дишам. Усетих две топли ръце да ме прегръщат, а след това да трият сълзите ми.

- Всичко ще се оправи, сестричке! Ще видиш, но сега трябва са тръгвам.
- Не, Крис недей! Не си отивай! Не знам кога ще те видя пак! Не тръгвай, моля те! Стой при мен!
- Лина... трябва!

Стана и тръгна към морето с бавна крачка.

- Едно знай... аз винаги ще те обичам и ще те пазя, малката!
- А аз ще те пазя в сърцето си! Обичам те!

И в същия момент той изчезна...