Frozen life(BTS❤️)

Да видим тогава!

Гл. Точка на Джимин
Събудих се от виковете на Лина. Беше разпокъсала завивките с ноктите си. Ръцете си ги бе всила в юмруци и крещеше. Казваше:

- Не, Крис недей! Не си отивай!Не знам кога ще те видя пак! Не си тръгвай, моля те! Стой при мен!

Цялата беше обляна в сълзи и не спираше да плаче. Трябваше да я събудя. Не можех да я остави да се мъчи. Тресях раменете й, но тя не се събуждаше. Продължавах с действията си и най-накрая тя отвори хубавите си очи. Бутна ме и стана. Започна да чупи и да бута всичко което види. Беше полудяла. Не знам какво беше сънувала, но бе с брат й и сега е бясна. Взе една ваза и я хвърли към огледалото. Станах от мястото си и я хванах преди да се разбие.

- Лина, какво става?

Сякаш не чу въпроса ми. Продължи да чупи това което вземе.

- Мамка му! Той е знаел! Знаел е и не ми е казал! По дяволите! Защо, Крис? Защо?- викаше
- Лина, успокой се!

Отново не ми обърна внимание. Дори не се обърна. Продължаваше с действията си. Изведнъж затрепери. Ооо, не, не, не! Само не и това! Застанах пред нея. Очите й бяха придобили сиво-бялия цвят. Докоснах я по рамото и тя беше ледена. Толкова, че имах чувството, че ръката ми ще измръзне. Погледна ме в очите и от сълзите й нямаше и помен. По лицето и се четеше гняв. Това не беше никак добре.

- Джин!?- викнах го

До няколко секунди се бе появил с Джункук и Рекса. Огледаха бъркотията, а след това мен и Лина. На Джин му прилоша, като отново видя очите й.

- Джункук, махни Рекса от тук. С Джимин ще се оправим!- посъветва го вещерът
- Сигурни ли сте?- попита ни Кук

И двамата само кимнахме. Не знам дали ще се оправим, защото за пръв виждам това момиче да е толкова разгневено. Джункук изведе Рекса, която беше притеснена. Джин отново върна погледа си на нас.

- Джимин дръпни се от нея!- послушах го

Изведнъж косата й започна са избледнява. Ставаше бяла, като очите й. Кожата й стана по-светла и около ръцете й имаше снежинки. Стреснах се от гледката. Тя наистина се беше превърнала в ледената кралица. Толкова красива и толкова изящна. На главата и се появи корона от лед. Облеклото й се промени също. Вместо блуза имаше потник, направен от лед и подчертаваше перфектно гърдите й. Вместо гащи имаше клин... отново направен от лед, а на краката й се появиха бутуши. Цялата беше в... по дяволите лед!

- Това е истинската й форма!- въздъхна Джин

Беше учуден, защото до сега не е виждал ледената кралица. А аз бях... дори не знам как се чувствах. Тя беше толкова красива и властна. От ръцете й се появиха дълги нокти, сякаш са направени от стомана. За момент се стреснах. Засмя се и каза:

- Ще убия всички!

С бавна, но настъпителна крачка тръгна към вратата оставяйки следи от нокти след нея. Джин влезе в стаята и направи магия с която никой да не може да излезе от тук.

- Лина! Ще стоиш тук и никой няма да убиваш! Не си с всичкия си, тази сила ще те погуби!- рече той
- Така ли било, вещерче! Нека ме погуби, не ми пука, но преди това трябва да накълцам някой на малки пърчета.- отгори му тя
- Няма как да стане това! Никой не може да пробие магията ми!
- Да видим тогава!

С нейната бързина застана зад мен. Хвана гърлото ми и усетих топла течност да се стича по врата ми. Това беше моята кръв.

- Знам, че ако убия теб, няма да ти пука, но ако убия този тук ще ти! Така че или ме пускаш или този негоден вампир ще гори в Ада!

Сега аз откачих. Завъртях се към нея. Това не беше тя! Нямаше как да е тя! Остана ми само един избор...