Frozen life(BTS❤️)

Какво стана туко що?

Гл. Точка на Лина
Усетих чужд аромат около мен, но ми бе толкова познават. Той ме беше прегърнал токова силно, че се чудя как съм останала жива. Моментално станах от леглото и бях толкова бърза, че Джимин се събуди. Погледах го и оголих зъби.

- Ти какво правиш тук?- попитах го, изръмжавайки
- Хах, а ти какво правеше на стълбите пред вратата снощи?
- На какво ти приличаше? Спах!
- Или си беше забравила ключовете и не можеше да влезнеш!- повдигна вежди, гледайки ме
- Махай се от стаята ми!- креснах, като му показвах вратата с пръст

Стана от леглото и застана пред мен. Беше само по тениска и боксерки. Ъхх, какво тяло. Прехапах устни загледана в тялото му.

- Какво? Да не ти хареса гледката?- изкараме ме от мислите ми и аз веднага се съвзех
- Гледай си работата, малумник прост!

Джимин само ме огледа от горе до долу. Хмм, така ли ще играем? Пристъпих към него с бавна крачка. Стъпвах леко, предизвикателно. Вече бях на няколко сантиметра от лицето му. И на момента промених очите си, поглеждайки го. Видях как той направи същото. Доближих се до ухото му и измърках:

- Мили мой. Не ми се прави на интересен, а се стегни. Казах ти да напуснеш стаята ми, но ти така и не ме послуша. Хах, какъв идиот. - отдръпнах се от него и погалих бузата му, пускайки дългите си нокти, след това леко го драснах закачливо

Видях какво му причинявах. Целият беше настръхнал, а надолу, о боже надолу. Имах чувството, че ще разкъса боксерките. Очите му все още бяха в червено, но на лицето му се беше появила усмивка. Перверзна усмивка, която ме караше да дръпна боксерките му. Охохо, това не бе краят. Имах нужда от душ, така че започнах да събличам дрехите си, докато не останах по бельо. Погледа на Джимин направо ме събличаше чисто гола. Намигнах му и тръгнах да влизам в банята, но две силни ръце ме хванаха през кръста. Не се обърнах към него, но слушах внимателно думите му:

- Принцесо, не ме карай да ти покажа на какво съм способен. Не ме карай да ти казвам какво искам да ти причиня, как искам да стенеш името ми, че чак съседите да ни чуят.

Той грубо дръпна косата ми. Главата ми застана на рамото му. След това усетих дъха му на врата ми, а може би 2 секунди по-късно устните му допряха може би най-слабото ми място. А именно врата ми. Ако не ме държеше сигурно щях да падна. Джимин продължи да оставя мокри следи по кожата ми. Ръцето му започнаха да шарят по тялото ми. Ах, това момче. Лек стон се изплъзна от устните ми. Караше ме да искам още и още. Растапях се в прегръдките му. Но не! До тук беше! Отдръпнах се от него и вече бях в другия край на банята, задъхана. По дяволите! Какво правеше с мен! Огледах се в огледалото и очите ми направо светеха. Бяха толкова жълти, че чак не можах да си ги позная. За пръв път виждам такъв нюанс. 

- С мен ли реши да си играеш? Объркала си човека, мила!
- Така ли? Я погледни надолу?

Джимин погледна и ми се усмихна.

- Е явно постигна това което искаше, принцесо!
- И престани да ми викаш, принцесо! Не съм ти никаква принцеса!
- Ммм, така ли принцесо?
- Простак! Излез от стаята ми! Веднага!
- Ще те чакам долу, сладурано!

Показах му среден пръст и той изчезна. Боже мой! Какво стана туко що?