Гл. Точка на Лина
Ем бях ядосана, ем бях притеснена. Не можех да определя емоциите си. Търсех Рекса и накрая я намерих. Не ми пукаше какво ще си помисли... Прегърнах я толкова силно, че усетих топлината от нея. Толкова много я обичах! Не мога повече без нея, затова не спирах да я прегръщам. Пуснах сълзите си на свобода и тя направи същото. Плакахме и се прегръщахме доста време, но накрая се отделихме едно от друга.- Извинявай! Много извинявай!- започнахме да се извиняваме една от друга
Бяхме разделени за малко, но това ми оказа влияние. Липсваше ми... ужасно много.
- Виж, исках да ти кажа... но нямаше как това да стане без да те натоваря допълнително!- каза ми тя
- Нямаше да ме натовариш! Никога!- усмихнах й се
- Липсваше ми!!!!- и двете креснахме и отново плувнахме в сълзи
- Ще ти предложа нещо!- погледах я
- Слушам те!- отговори ми
- Искаш ли на басейна!
- Искам много ясно!- засмяхме сеОблякохме си банските и не ми пукаше другите какво ще кажат, слязохме на басейна. Всички спомени минаха през главата ми, но ги оставих на страна. Поне за малко. Представих си какво ще е ако Крис беше с нас, но това чувство повече нямаше да го изпитам и ме боли, ужасно много.
- Хей!- извиках, когато Рекса ме оплиска
Бутнах я във водата и се подсмихнах зловещо. Сега ми беше времето за забавление, ще го използвам. Чух момчетата да си говорят, за това което се случи преди малко.
- Мъртва си!- излезе най-добрата ми приятелка от водата
- Хах, ще ти се!Подгони ме и аз с моята непохватност се подхлъзнах. Мислех, че ще усетя водата, но две ръце ме хванаха през кръста. Веднага разбрах кой е.
- Джимин!!!!- разкрещях се
- Частта трябваше да бъде моя!И преди да кажа нещо, паднах в басейна. Така ли? Добре!
- Хей, тъпако виж!- посочих с пръст към къщата
Малаумника се върза и аз излязох и за енда секунда се намирах пред него. Хванах го за бузата и го удрах леко. Той ме хвана отново през кръста и двамата се озовахме във водата. Явно планът ми не проработи. Засмях се, плискайки го с вода. Загледах се в него и забелязах нещо различно. Гледаше ме с... желание. Желаеше ме. Зейниците му бяха оголемени и не спираше да оглежда тялото ми. Щях да се изсмея, но... по дяволите аз изпитвах същото желание. Миналия път една се бях сдържала да не направя и нещо друго. Сега като го виждам как е мокър, тениската полепнала по тялото му и очертаваше всеки един мускул го исках още и още. Сигурно разбра какво искам и дойде близо до мен, прошепвайки в ухото ми:
- Искаш ли да се качим в стаята ти?
Прехапах устната си, плъзнайки ръка по плочките му игриво. Веднага разбра намека ми.
- Добре, мила моя!- обърна се към другите - Ние ще се върнем след малко!
Всички започнаха да подсвиркват след нас. Дори чух и Рекса. Усмихнах се и се запътихме към стаята.

VOCÊ ESTÁ LENDO
Frozen life(BTS❤️)
Fanfic❤️BTS❤️ JIMIN❤️ JUNGKOOK❤️ Болка. Самота. Разочерование. Смърт. Лина Майкълсън е нормално момиче, което учи в гимназия заедно с брат й Крис Майкълсън. Живота им за сега върви добре, докато една грешна стъпка не разруши всичко. И болката, самотата...