Frozen life(BTS❤️)

Не ме оставяй и ти!

Гл. Точка на Джимин
Слушах скандала между Лина и Рекса, знаейки, че аз съм виновен за това. Мислех, че ще й помогна, но тотално оплесках нещата. Мамка му. Отново върнах погледа си на тях двете и установих, че Рекса напусна стаята. Лина се държеше ужасно студено с нея. С най-близкият й човек. Тя също тръгна да излиза от стаята, но я спрях.

- Трябва да поговорим!- съобщих й
- Съжелявам. Днес няма как да стане! Знаеш къде живея, утре можеш да наминеш.- това бяха последните й думи преди да излезе

Наистина имаше много неща за които щяхме да говорим, но реших да я оставя да си почине. Качих се до стаята в която тя буквално бе възкръснала. Помирисах кръвта й, веднага като влезнах. Буквално цялото легло беше покрито с тъмночервената течност. Отново се сетих, как лежеше мъртва на това легло. Ако не се бе събудила нямаше да го преживея, макар че знаех, че е по-силна от преди, защото...

- Джимин?- някой ме прекъсна от мислите ми
- Кажи, Джин.
- Лина си е забравила ключовете за вкъщи.
- Как така? Как ще се прибере.
- Не знам. По добре отиди да я намериш!

Не чаках и втора покана. Тръгнах за къщата й, взимайки ключовете от Джин. Ако я нямаше там, не знам къде щях да я търся. Бягах колкото се може по-бързо.

Вече бях пред вратата и я видях. Видях как се беше свила на кълбо и трепереше. По всичко си личеше, че тя спеше. Приближих се и я гушнах, отключвайки вратата. Явно бе доста уморена, щом не ме усещаше. Качих се по стълбите и я оставих на леглото в стаята й. Събух обувките й и ги оставих до леглото, като я завих. Погледнах я. Беше много сладка докато спеше. Тъкмо тръгвах да излизам от стаята, когато Лина измрънка нещо:

- Не ме оставяй и ти!- обърнах се и видях, че все още спеше, но плачеше

Не, нямаше как да я оставя. Аз също събух обувките си, а панталоните ми ги последваха. Легнах до Лина само с тениска и боксерки. Загледах се в нея, като изведнъж тя се обърна към мен, все още ревейки. Не можех да я гледам така и обвих ръце около тялото й. Усетих как тя се притисна още повече в мен. Помирисвайки аромата й, заспах.

Гл. Точка на Джункук
Когато Рекса излезна аз веднага я последвах. Усещах как кръвта й кипеше от яд. Имах чувството, че всеки момент щеше да избухне. Дано никой друг не бе видял това което аз бях. Как ръката на Лина беше изгорена и малките пламъчета в очите й. А най-лошото бе, че Рекса не подозираше нищо за това. Трябваше да разуча какво става с нея и то в най-скоро време. Не мислех повече за това и хванах ръката й, обръщайки я към мен. Видях в очите й сълзи. А там където са се били стичали, имаше изгорени продълговати линии. Добре това не вървеше на добре. Не ми пукаше кой щеше да ни види, дръпнах я към мен и я прегърнах толкова силно, че тя чак се изненада. Знам, че имаше нужда от това. Имаше нужда някой да е до нея. За това я оставих в прегръдките ми още дълго.