Продължавах да я гледам така втренчено. Не мога да повярвам как се е стигнало до тук. Как е успяла да се срещне с Джей Хоуп. Това наистина си е съдба.
- Лина, ще кажеш ли нещо?- попита ме.
- Ами, имаме голям късмет. Не трябва да си пропиляваме шанса да се запознаем с тях. Макар, че аз вече се запознах с един от тях.- взех чипса от масата и го отворих.
- Как така? Какво? Кой?- започна да ми задава безброй въпроси.
- Охо, по-полека! Всъщност не беше запознанство, защото се скарахме.- започнах да обеснявам, а тя взе чиспа от ръцете ми.Обясних й всичко с подробности. Как той ме навика, че съм се блъснала в него. Естествено аз нямаше как да си замълча, макар й да беше от BTS.
- Кой беше?- видях блясъка в очите й докато ме питаше.
- Джимин! Този малък тъпанар!
- За малък не съм съгласна, но за тъпанар... определено.- засмя се.
- Наистина Рекса, мислех за го за добра душа, докато му гледах клиповете и слушах музиката му. А то какво стана накрая!? Не е честно!- ядосах се.
- Ще станете приятели. Имате 1 учебна година заедно. Така че всичко ще бъде наред. Е, поне се надявам да бъде!-вече беше изяла чипса и остави празната опаковка на масата.Може би беше права, а може би не. Аз си знаех, че тази година ще бъде по- различна от другите. Отключването на врата ме извади от мислите ми. Крис мина през входната врата, като се събу и дойде при нас.
- Какво става момичета?-попита ни.
- Нищо, говорим си за живота!- подсмихна ми се Рекса.
- Какво ще кажете да си поръчаме пица?- извиках радостно.
- Дааа!- Крис и Рекса викнаха след мен едновременно.Взех телефона си и поръчах пицата. Казаха ми, че ще дойде до 30 минути.
През тези 30 минути, Рекса разказваше какво е правила в Корея. Разбира се, пропусна онази част с запознанстото. Било е много забавно. И аз трябва да отивам някой ден.
- И това беше всичко!-завърши разказа си.
- Било е вълнуващо!- Крис се засмя.
Изведнъж, чух звънеца да звъни. Веднага скокнах на крака, взех пари и се запътих към вратата. Когато отворих, видях високо момче да държи пицата. С шапката беше прикрил очите си. Това беше странно.
- Благодаря!-промърмори той докато му давах парите.
- Запази рестото!-казах му и затворих вратата.Влезнах при останалите. Крис и Рекса се дразнеха по между си, а аз се замислих кой беше това пред вратата ми. Странен мъж. Реших да не се затормозявам повече и аз малко да се повеселя.
След 10 минути не беше останало нищо от пицата. Така се бяхме наяли, че не можехме да мръднем от дивана. Погледнах към Рекса и Крис и се учудих. Крис лежеше по гръб на дивана, а Рекса беше легнала на него, като главата й беше на гърдите му.
- Новата двойка на училището!-засмях се, а те само ме погледнаха.
- Ти да млъкваш!-викнаха и двамата.
- Междудругото, съм поканил едни момчета от моя клас да се отбият у нас. Мисля, че нямате нищо против?-промърмори Крис.
- Много мислиш!-простена Рекса докато още лежеше на него.
Той леко я дръпна за косата като я накара да го погледне и каза:
- Ако знаеш за какви други неща мисля!
- О, моля ви се! Знаете къде се намира стаята!- намесих се в разгора им и направих гнусна гримаса.
В същото време на вратата се звънна.
- Това сигурно са момчетата.-обади се Крис.
- Иеи, най-накрая момчета!-заяде се с него Рекса.
- Не се заяждай, че ще те кача горе и ще си "поприказваме"!- побутна я.
- Моля ви се! Отварям!- казах като закрих очите си и се запътих към вратата.Отворих я и имах чувството, че щях да падна. 7 момчета стояха пред мен, като се подсмихваха. 2 от тях ми спряха погледа, защото бяха нацупени. Пред мен стояха BTS, а Джимин и Джункук бяха най-отпред. Точно те имаха намръщени физиономи.
- Ще мръднеш ли?-попита ме грубо Джимин и ме избута.
- Да, можеш да влезнеш!- изсъсках съркастично.Той отбегна отговора ми и влезе при Крис и Рекса. Естествено другите го последваха.
![](https://img.wattpad.com/cover/149553697-288-k250752.jpg)
ESTÁS LEYENDO
Frozen life(BTS❤️)
Fanfic❤️BTS❤️ JIMIN❤️ JUNGKOOK❤️ Болка. Самота. Разочерование. Смърт. Лина Майкълсън е нормално момиче, което учи в гимназия заедно с брат й Крис Майкълсън. Живота им за сега върви добре, докато една грешна стъпка не разруши всичко. И болката, самотата...