Frozen life(BTS❤️)

Ясна ли съм?

Гл. Точка на Джимин
С всяка секунда надеждата ме напускаше. Видях Джин, който вече бе почти изтощен. Повтаряше заклинанието от няколко минути, мислейки си, че ще стане, че ще я върне. Още няколко минути минаха. Имах чувството, че ако Джин повтори още един път заклинанието ще припадне. С усилия станах от мястото си и тръгнах към него, но точно преди да му кажа да спре, защото няма смисъл, тя отвори очи.

Гл. Точка на Лина
Събудих се от гадната тъмнина. Видях светлината за която купнеех. Огледах се около мен и видях Джимин да стои неподвижно, както и Джин. Щях да ги попитам какво са ме дзяпнали, когато спомените ме обвзеха. Гневът също ги последва. Станах от леглото с ловко движение, избутвайки Джимин.

- Лина недей, ще се влошиш отново!- напомни ми Джин

Не му отговорих. Само се обърнах към него и изревах. Пуснах зъбите си на свобода и очите ми придобиха светло жълтия цвят. Не ми пукаше кой ще ме види. Отивах да отмъстя за брат си. За Крис. Излязох от стаята с бясна крачка, отивайки при Джункук.

- ДЖУНКУК! ВЕДНАГА СЕ ЯВИ ПРЕД МЕН КОПЕЛЕНЦЕ ГАДНО!- направо се разкрещях.- ХАЙДЕ, КУКИ! ХАЙДЕ, СТРАХЛИВЕЦО! ЕЛА ДА ТИ ПОКАЖА КОЯ СЪМ АЗ И КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ С ТЕБ! УБИЕЦО?! ЕЛА ПРИ МЕН!

Спрях да викам, защото Джеон Джункук се яви пред мен, толкова бързо, че чак не го усетих. Още беше с засъхналата кръв на... КРИС!

- Мъртъв си!- изсмях се

Бутнах го назад и му ударих един тукат. След това го последва втори. Той не се опитваше да се защитава. Защо? Това не ми харесваше! Продължих да го налагам с цялата сила която имах, а тя не беше много, защото преди няколко минути се върнах от мъртвите. Но това не ми пукаше. Докато не умре този кучи син аз нямаше да спра.

- ЗАЩО МИ ГО ПРИЧИНИ? КАК МОЖА ДА УБИЕШ КРИС? КАК? ТЪП ЗАДНИК! ПРОКЛЕТ ДА СИ СМОТАНЯКО! ДАНО ГОРИШ В АДА СЛЕД КАТО ТЕ УБИЯ!- продължавах да викам

Усетих друга миризма около нас. Не беше човешка. Веднага познах на кой е.

- Само ако си се намесил, Джимин ще те разпокъсам на малки пърчета и ще накарам твоят любим приятел Куки да ги изяде! Ясна ли съм?- узъбих му се

Той не каза нищо, а изчезна. Просто изчезна. Същият страхливец, като този тук пред мен. Пуснах ноктите си и го удрах по бузата. Дълбока рана, която на смъртен щеше да остане белег. Продължих да драскам по кожата му, толкова бързо, че той не успяваше да хване движенията ми или не искаше. Писна ми да си играя и вече стоях върху него, ръмжейки. Погледнах го в кафявите му очи и усетих болка. Толкова дълбока болка... Разтърсих главата си да не мисля за това и замахнах за един последен удар, когато някой хвана ръката ми.