Frozen life(BTS❤️)

Нейната кръв...

Гл. Точка на Рекса
Бях застанала до вратата и усмислях какво беше станало и какво става в момента. Когато Намджун бутна Джимин се стреснах, защото не го бях усетила да влиза. Бутна Чим и започна да вика нещо на Лина. Не можех да го чуя. Всякъш бях на друго място. Спомних си някой приключения с Лина и Крис. Бяхме застанали под един навес, защото валеше страшен порой. Аз обужавах да вали, за това се наслаждавах на капките дъжд по лицето ми. Погледнах Крис и Лина и видях, че те се цупят. Не обичаха много дъжда. Аз им се изсмях, пръскайки ги. Те се нацупиха още повече, а моята усмивка стана още по-голяма. След няколко минути пороя спря и тръгнахме да се прибираме. Точно пред вратата на къщата ми имаше огромена локва. Естествено аз я заобиколих, но не и Лина. Тя цялата цопна вътре. Тогава аз и Крис вече плачехме от смях. Тя започна да мрънка и беше на път да се разреве. Излезна от гьола и тръгна да ни бие. Крис и аз се затичахме, като влязохме у нас, взимайки една кофа с вода. Лина някъде беше утишла. Тръгнахме да я търсим, но не я намерихме. Решихме да отидем в стая ми и точно, когато отворих врата цялата станах мокра. Погледнах човека пред мен, който го беше направил. Това беше Лина, гледайки ме с самодоволна усмивка. И тримата започнахме да се смеем. Отидох преоблякох се и си обещах този спомен да не го забравям, защото от тогава ние станахме истински приятели. Това беше един хубав момент, който ме накара да помня вечно. Излязох от мислите си и видях, че Намджун го нямаше. Също така видях и Джимин седнал на земята. Кук беше до него. Погледнах и Лина, която вече почти бе напоила леглото с кръв. Нейната кръв...

Зверски гняв ме обзе. Тръгнах към онова копеле дето беше седнало на земята. Избутах Джункук от него и веднага се нахвърлих на Джимин. Започнах да го удрям с юмруци.

- Ти, нещастник такъв! Проклет да си! Ти я уби! Първо ми отнехте Крис след това и нея. Как можахте? Как? Какво постигнахме с това да убиете и двамата? Хората които най-много обичах, хората на които разчитах! ЗАЩО ГИ УБИХТЕ?- вече крещях и плачех, но продължавах да удрям.

Усетих две ръце около талията ми да ме дръпват от копелето. Не ми пукаше кой ме дърпаше, докато аз не убия Джимин нямаше да мирясам. Започнах да се съпротивлявам, но човека който ме беше хванал бе доста силен.

- Спри се! Да не мислиш, че той страда по-малко от теб! А?- това беше Кук, той ме бе дръпнал

- Ти ли ще ми кажеш, че той страда. Този безмилостен задник!- отново се развиках

- Успокой се и погледни на какво го направи!- прошепна ми Кук

Не знам защо, но след като ми прошепна това, аз малко по-малко започнах да се успокоявам. Погледнах Джимин и видях, че лицето му бе обезобразено. И имаше следи от нокти по шията, които кървяха. Странното беше, че не зарастваха. Сигурно щеше да му остане белег. Но как така???