Frozen life(BTS❤️)

Как така днес ще има пълнолуние?

Гл. Точка на Лина
Вече бях напълно готова. Бях се изкъпала и сега стоях отново по пижама в леглото ми. Замислих се за Джимин. Защо постоянно ме заплашваше? И защо не иска просто да сме приятели, както с Намджун? Тези два въпроса си ги мисля постоянно, но едва ли ще получа отговор. За това си взех малко шоколад и легнах да гледам някой филм. Крис още не се бе прибрал, това означава, че е с Рекса. Това е добре. Поне не е с някоя уличница.

Гледах си филма и в този момент прозорецът се трясна с пълна сила. Не знам как не се счупи. Отидох да го затворя, за да не се трясне втори път. Огледах го да не би да се е пукнал. Я чакай малко. Как така се трясна? Нямаше от къде да стане течение. Какво по дяволите се случва в тази къща? Все пак го затворих и се върнах в стаята ми. Но когато се върнах видях, че и моя прозорец беше отворен. Но аз го бях затворила. Все едно някой беше минал през къщата. Притисних се и легнах. Може би ако заспя ще се успокоя. Така и направих.

На сутринта се бях събудих цялата подгизнала в пот. Бях сънувала кошмар. Пак някой ме викаше в съня ми. Това не вървеше на добре. Поне днес ще отидем на вила. Да се махна от тази къща. Оправих се и слязох долу на закуска. Видях Крис да прави сандвичи.

- Май връзката ти с Рекса не ти се отразява добре!- разсмях се.
- Много смешно. Вместо да ми се лигавиш ела да ми помогнеш.- озъби ми се.
- Леле, май някой е станал с карата нагоре!- аз пак се засмях.

Той се обърна и очите му бяха придобили светло-жълт цвят.

- Изплаши ме!- казах, като се отдръпнах една крачка назад и направих уплашена физиономия.

И изведнъж и двамата се разсмяхме. Знаех, че не е сериозен. Ако беше щеше да ми се хвърли и можеше да се сбием. Най-хубаво е да гледаш как сестра и брат се бият, особено ако са върколаци. Ние бяхме от по-особения вид. Можем да имаме своя форма. Демек ще се превърнем в вълци. А когато само зъбите и очите са ни на показ сме върколаци.

- Какво пак се замисли?- попитаме Крис.
- Ъм, нищо! Хайде да ядем и да се оправяме за да тръгваме.- отговорих му.

Така и стана. Вече с брат ми бяхме готови и чакахме Намджун и Рекса. До колкото разбрах, аз ще бъда в колата на Намджун, а Рекса в на Крис. Нямах нищо против тъкмо щяхме да се опознаем повече. Чух звънеца да звъни. Отидох и отворих. През това време казах на Крис да вземе багажа.

- Здравейте!- поздравих ги, а те ми отвърнаха.
- Крис хайде по-бързо, че вече стана 10:00 часа!- подкани го Рекса, като отиде и го целуна.
- Радвам се, че и ти ще си там, защото тези двамата...- каза Намджун, но някой го прекъсна.
- Я, млъквай! Още не сме тръгнали, можеш да останеш!- това беше "милият" ми брат.- И ако мислиш да се забиваш със сестра ми, няма да стане!- предупреди го, а след това се усмихна.

Аз изцъках с език и извъртях очи. Значи той можеше да си има гадже, а аз не. Ето това нямаше да стане.

- Хайде! Всички по колите!- нареди Рекса и започна да ни бута да излизаме.

Брат ми заключи вратата и тръгнахме. С Намджун стояхме в пълна тишина около 10 минути. Накрая аз реших да я наруша:

- Пусни някоя песен де.
- Пусни си ти, аз карам.

Така и направих. Пуснах песен на BTS. И двамата започнахме да пеем и да се лигавим. Толкова се лигавихме, че за малко да катастрофираме. За това се кротнахме. Е, поне малко.

- Ол, не, не, не! Мамка му!- напсува Намджун.
- Какво има?- попитах го.
- Забравих, че днес е пълнолуние. А на мен принципно ми пречи и не мога да спя.- обесни ми, а аз едва не припаднах.

Как така днес ще има пълнолуние? Ето знаех си че ще стане нещо. Какво ще правим с Крис? Не можем да се върнем, защото почти стигнахме до вилата. По дяволите.

- Добре ли си?- погледна ме тревожно Намджун.
- Да, защо?
- Защото цялата пребледня. Да не би и ти да имаш този проблем?
- Ъм, всъщност да. Ужасно е.- излъгах.
- Значи цяла вечер ще си бъбрим!- усмихна се, а след това и аз.

Минаха още 10 минути и вече стояхме пред вилата. Пътувахме около 2 часа. Беше хубаво пътуване преди да разбера, че ще е пълнолуние. Трябваше да кажа на Крис и то веднага.

- Крис трябва да поговорим. Сега!
- Добре.- погледна ме притеснено.
- Рекса, Намджун! Вие влизайте, ние след малко идваме!- казах им.
Те влязоха вътре и сега бяхме сами на вън.
- Крис! Днес е много лош ден!- започнах.
- Как така? Какво е станало?
- Всъщност, какво ще стане? Днес е пълнолуние.
- Моля!?!
- Трябваше да видим календара преди да тръгнем. Мамка му.
- Така... Ще гледаме да сме спокойни и да не се ядосваме и разтройваме, защото при най-малката грешка ще се превърнем и ще ги убием. Много добре знаеш, че като се превърнем губим разсъдъка си. Така се получава, защото още не сме се усъвършенствали. Разбра ли Лина?
- Разбрах те!- отвърнах му.
- Хей, няма ли вече да влизате?- обади се Рекса.
- Идваме!- казахме в един глас с Крис.

Влязохме във вилата и се настанихме. Погледнах часа и той беше 12:30. Имахме още много време. Беше ме страх. Беше ме много страх. Една грешна стъпка и всичко отива на кино.